Сърца от камък

Ваз ви е чужда човешката болка!

Няма място за милост във вашите сърца.

Лица като мумия, няма усмивка.

Разтапяли ли сте се по-гребена на радостта!?

Не знаете какво е топла милувка!

Нежност не присъства във вашия бит.

Ако някъде дадете змийска целувка.

Красотата се пръска и се превръща във мит!

Празно ли е или камък наместихте вместо сърцe.

Отворете себе си Там има Добро!

Разбунтувайте кръвта си във чувства!

Изтърсете от себе си всичкото зло!

И тогава ще се появи истинска сълза.

Ще стигне до сърцaтa ви, и в миг камъка в пепел ще падне в прахта!

...

Вратата на Чувствата

Пареща болка
гореща
пламтяща
бълбука отвътре
не знаеш какво е
не усещаш къде е
НАВСЯКЪДЕ.
Превзема те
издига се
право нагоре
във вулкан
изпепеляващи чувства.
Изпълнен
като извор
напролет
със гореща вода
преливащ неизпит
изгарящи рани
остават във жажда
невидими
там някъде
в твойта душа.
Ще избухне
бомба
или ще цъфне
Дъга.
"Къде е ключа
за вратата
на чувствата?"
остава
неотворена
просто Съдба!

...

Коледно разказче - Подарявам

Дядо Коледа не можа да спи. Цяла нощ се въртя в горещини и кошмари.Топлици на Полярния пояс и всички бяха хукнали да се разхлаждат! Коледа наближаваше. Какво ли не му се завъртя през главата та не можа да се успокои.Нали нямаше сняг! А елените се бяха изпокрили защото от слънцето взе да им пада козината и станаха на петна, нали бяха северни. И копитата им порозовяха, изнежиха се!
Трябваше да измисли или по-скоро да намери ново средство за придвижване.
Първо делтапланер, нали е безшумен. Ако в деня спре вятъра, кой ще духа че да литне?
После му дойде мисъл за балон. Там добре, ама имаше огън. Пък от малък страх от пламъци как ще го насочва?
Спря се на вертолет. Сложна работа. Или трябва да изкара бърз курс или да рискува на сляпо. Иначе догодина без Него.
От такива жестоки видения съвсем се събуди и погледа му се стъписа! На гърдите ми се разстилаха черни къдрави косми а бялата му брада беше изчезнала. Скочи като попарен и съвсем се шастиса защото пижамата му на снежинки се свлече и остана полугол! Нямаше го коремчето дя я задържи. Това Време се шегуваше с него! Побягна бързо като буря да търси огледало, в работилницата на джуджетата. Не се усети как потичва и вместо да слезе по-стълбите се хързулна по-лъснатия дървен парапет като двайсет годишен младеж.
А а а а няма нито едно джудже! Само едно писмо се мъдреше на стената забито със звездичка:
Скъпи Дядо Коледа
Днес излизаме в почивка че е много горещо. Отиваме на плаж. И тъй като в работното ни облекло не е предвидено такова, плувки де. Отиваме там където всички са голички, да не се различаваме!
Твои скъпи, уморени, сгорещени помощници.
Ами сега! Да го открие поне, огледалото. Дръпна червената завеса и онемя! Не можа да се познае. Отсреща го гледаше един от ония на списанията. Сега как ще се мерне пред децата?
А сети се. Имаше джиесем бе и номер за крайни случаи! Натисна копчето и чу глас, познат и сърдит:
- Ти как можа да обезпокоиш баща си и майка си за такива дреболии?! Аз и казах да не те гевези а ма тя! Тъкмо сме се изтегнали тука в Кушадасъ и си почиваме а ти дръ ъ ън! Я ето ти един телефон звъни на него. И да не съм те чул "докато земята не спре да се върти"! Чу ли! Не порасна а!
Натисна копчето на другия.Чу се още по-сърдит глас:
- Ти защо звъниш на дядо си? Баща ти пак ли ми прехвърли топката. Хитрец си беше и такъв си остана. Ние с баба ти сме на Канарските острови и си почиваме след толкова години. Вие една Коледа не може да докарате! Тя сама ще си дойде! Не се научихте ей. И сняг ще има и ще фучи! А сега доколкото усещам си малко по-другичък. Прескочи до Албена курортчето да си намериш коледка или да се попечеш! Пък всичко ще си дойде на мястото на двайсет и четвърти!
До Коледа моето момче!

...

"Уплашената зима"

Излизах преди малко. Ми то въобще от никъде не се вижда да се задава зима.Не че не я харесвам ама... Тя сякаш се е скрила . Уплашена е! Вън все още има зелено значи не се очаква скоро да фучи!Та успях със моя келяв телефон да си донеса цирикането на птичките. Ако се загледате може лекинко да ги мернете.Уплашх ги :), не можах да ги хвана от близо.Явно съм страшна! Временце и "чудо"!




...

" Плувам си "

В мисли
къде се събира
лошото
в някоя дупка
черна
без дъно
излиза понякога
плъзва
като
тъмна мъгла
загубва се някой
нагълтва се
с черно
да светна с фенер
или да обърна гърба.
Да избера
пътя си
в камъни
или лесен
осмивам света
без капка
Добро
ще "умра"!
Къде е
лошото
да го затворя
във клетка
в буркан
от душа
на Доброто
малко
но силно
да сложа
капачка
от думи
Вяра
Надежда
Любов!
Ще го заровя
тъмното
нанякъде
незнайно
не намеримо.
Не съм
нещо значимо
раздавам
думички
"Плувам си
в мисли"

...

Тръпненка!

Още е тъмно.Рано сутринта нещо мърда. Прокрадва се от стената. Леко осветявам с телефона ,страх, откъде да знам какво е.Е хе е гледай буквите П Е Т Ъ К се хванали в кръг и играят хоро! Тръп, Тръп, Тръп.
Излизам като мурталозена котка от банята и с едното око а а а а а! От чашата с кафето излизат петъчета!Две по две, прегръщат се и звук на Огнено Танго!
Изпих си "пламъците".Трябва да се излиза, малко насила ама...
Вървя си към работата и си мечтая.Как бързо ще свърши денят и спирам за закуска.
Затрепера ми окото, тръпне та се къса.Чета:
Петък със сирене, Петъчинка с кашкавал, Патачка със шунка, Под дог, Патаница, Пифла.
Днес все нови са измислили!
Та качвам си се със Пифлата във маршрутката.Взимам си билетче....малиии, скочи бе, /билетчето/като се закълчи в кючек все едно сватба в Петък пред блока!
Влизам си унесена, и не виждам, не гледам часовника."Отиде коня у ряката!"
Шефа като започна...трибуца като цигулка бавно и разтегливо, като разточена баница в Петък.Настръхнаха ми всичките косми!
Като се разбягах да работя, ама кракът ми затръпна, сочи все към портала!Ходя къде ходя и се връщам при него. И тропуц, тропуц песни на Куин а на табелата тръпне образа на Фреди!
Е затропуцва и края. Побиват ме тръпки! Причува ми се от някъде да пее Стиви.
"Просто се обадих да ти кажа че те обичам!"
А бе Тръпненка! Петък е!

...

Завъртяно кафе

Бе погледнете си кафето де! За къде бързате. Я какви балончета.Това ще са парите по които цял ден ще ходите!Може и да подритнете някоя, че да се залепи за вас. Ми ако има много вземете метлата на чистачката , може да метете нали! И си пригответе едно найлоново чувалче от тия които слагате на кошчето.Да можете вечерта да се помъкнете!
Не ги гледайте тия лисици по -чашата! Колежките ще бълват. Нали им свикнахте вече, почерпете ги по едно горчиво!
А зайци значи, със дълги уши! Не се ослушвайте. Живейте за мига! Днес ни има, утре ни
няма!
Щом е излязло и слънцето на дъното на чашата, цял ден ще е весело!
Стадо овчици си имате! Какво събиране очаквате в петък. Толкова хора.Правете план за меню.Отиде половината бюджет за декември! Ми ще постите, нали са Коледни, купон да става!
Някой ще ходи зад граница, бяла линия път де.Хубаво да се оглежда да не се загуби, сякаш нарочно!То голяма Джунгла е тази чужбина, който излезе не може да намери обратния път!
Моето кафе ли!
Както вижда моята мисъл.Два гълба са на Ниагарския Водопад и си пият кафето!
Единият съм аз.Кой ли е другият!
М м м м че е приятно!

...

Толкова боли

Злоба
да смачкат в прахта
някой надигнал се.
Пречиш им!
Боде ги в очите!
Възбужда им лошото!
Изкача злото,
бутат те в тъмното.
Ехиден смях,
като отвъдното!
И погледи безлични,
високи.
Там някъде гледат
във празното.
Безразличие!
Няма нищо
на пътя им,
невиждащи!
Тъпчейки
нечий дух.
Подритвайки
някоя грижа.
Толкова боли!

...

В Очакване

Все още има звезди! Слънчо не се е показал. Всеки хубав сън ще литне като звезда на небето в очакване да се сбъдне, някой ден!
Ще поглеждаме сутрин рано и ще виждаме част от нашите скрити мечти. А вечер като си легнем може би ще идват нови. Небето е безкрайно, има място!
Градът е в очакване да се събуди. Като скрито, набъбнало чувство на влюбена жена!
Всеки момент ще се разшават колите, ще опасват града като горещи линии до забрава!
Ще излязат първите ранобудници, първи думи изречени в тих ъгъл!
Ето очаквания изгрев, настъпи. Като Обич, Любов, Уважение!
Когато някой, някак си с невидима сила огрява!

Слънчев ден....

...

" Животинско, ЛибоФ или Какво"

Не знам какво имам в себе си? Дали не съм била куче или котка в предишния си живот!
Ама има някакво уважение ли, привличане ли, аз към животните и те към мене. То в къщи едно наум че я храня, ама само аз си позволявам някои неща с животинчето.На другите не дава.Ходила съм първа смяна, от шест и трийсет и не съм хапана от улично куче.Градът е пълен с такива. При моите излизания все ме следват. Хайде давам половината баница.Ето оня ден изправи се едно и ми "целува ръката". Не съм му дала нищо.:) Нямах в себе си!
Спомням си една случка преди години.Аз смея да си призная че работих в кланица, частна тогава.Собственика имаше немска овчарка.Само мене допускаше до себе си и аз я хранех. Като се изправеше колкото мене висока и нализваше цялото ми лице.Та такива работи, има нещо де.

...

Въпрос без Отговор

Тия дни имах път по-нашите"скъпи здравни заведения."Влизаш си, на входа нещо като магазин. За какво мислите?За инвалидни колички и перуки.Наредени като видове сирене!
Чакам си, майка с дете плачещо.Мини отпред казвам, е аз съм свикнала да не ми отстъпват. И наистина една жена не се мръдна!
До мен младеж с две патерици.Помолих го тихо поне да мине пред мен, а той се усмихна и отказа.
И аптеките опашки, като едно време за дефицитна стока.А то какво, обработват рецепти от тия безплатните по двайсет минути едната.Ама чакат си, защото не могат да си позволят цената!
Защо има бедни и болни?
Богат си като си здрав!
Като си болен си белязан сякаш!
Не е ли по-добре да няма бедни и болни!
Ако някой ден наистина стане,пазя си един кибрит, не запалка!
Ще си направя клада, мъничка.
От една патерица, количка, перука и опаковка лекарство!

/снимката е авторска/

...

Закъснели снимки

Може да погледнете.Моите ученически снимки.Няма нищо змийско или объркващо! Днес е "промоцията" утре пак ще си забърквам моите писания. И една ей така да си покажа и аз физиономията.

...

Най-Малкото

В голямата, страшна гора се появи брезичка. Малка и нежна, наострила клончета да научи света. Трепкаше весело с листа и си шумолеше песни. Играеше си със първите капки роса които като мaлки светулки бяха накацали върху нея. Подхвърляше ги и малка многоцветна струйка на спиралка се спускаше към коренчето и за да и подшушне нещо направо на ушенце!
Малки, прекрасни пеперуди бяха намерили убежищте или се наслаждаваха на слънцето от нейните тънки клони. Изведнъж плътен, строг глас стресна хармонията:
-Виж малката! С природата шега не бива. Не си мисли че ако днес цветната дъга е при теб, утре няма да се размие от дъжд или разпръсне от вятъра!
Брезичката срамежливо повдигна поглед. Въобще не беше забелязала големия дъб.Грамаден, с яки клони! Тук, там почернели от какво ли?А по него толкова гнезда на птички, и всичките пеят! Някаде по-средата катеричка си беше направила хралупа и си имаше малки! Доло в корените му язовци, цяло семейство!
И тя се засрами беше се понадула малко, приютила едни пеперуди и толкова. Гласът продължи:
- Винаги оставяй клоните си да се носят от вятъра, иначе ще се натрошат. И гледай винаги слънцето защото ще се изкривиш! Аз ще те пазя от север, но ти събирай топлина от юг!
Чу ли малката!
Видя брезичката нещо което не се вижда, и не искаше само закрила!
Да порасне поне наполовина колкото него, за да го достигне! Да приплете своите нежни листа в тези на вид груби клонаци! Да докосне поне един жълъд, осветяван от слънцето! А смееше ли дори да си мисли такива неща?
Тя, толкова незначителна и малка,а той исполин даващ живот и закрила! Коя е тя?Едно дръгливо дръвче, ще мълчи. Появиха се петна по листата, а нямаше студ! Имаше капчици, а нямаше дъжд!
И окапаха всичките. Остана само едно, най-малкото!Него буря не можа да събори.И студа не го изсуши.То остана вечно зелено! Него дъбът постоянно докосваше когато я пазеше...
То подържаше живота и, за да се разлисти напролет с по- голяма сила!

...

Бленуван Сън

Беше толкова близо!

Нищо друго, само ти!

И едни очи!

А вътре мечти!

Не можах да те пипна.

Ръката ми остана протегната.

И образа ти в далечината!

Само пръстите ти огнени леко успях да докосна!

Дихание на скрит блян!

Огнена диря по-моите устни са рисували!

Пламтяща!

Слънцето изгря, все още усещам някаква жажда!

До довечера, май искам пак да заспя!

...

Тъгата на Създателя

Бързо отминаха годините.Всичко се промени.Нямаше и малък спомен от миналото! Всичко беше тръгнало напред уж за добро, но като гледаше своите създания всичко отиваше към разруха!
Климата на земята се промени! Сега не се знае кога започва лято, кога есен и зима. А въздуха уж невидим а се усеща.Щом създателя сложи маска, не можеше да се диша! И водата от изворите не ставаше за пиене, по цели стада животни измираха!
Какво значи богатство и власт?
Ако въздуха, земята и водата не са най- голямото богатство, кое тогава?!
Неговото прекрасно създание човека не иска да пази чудесата му а да трупа едни хартии миришещи на потоп!
На това отгоре се унищожават помежду си.
Двама, трима измислят някъде тайно нещо което прави рани, синини или направо убива. Пускат го по-въздуха. Толкова болка и мъка! Завземат неговата власт. Забравят че са създадени, а не безсмъртни!
Или някакви бели прахове. Отнемащи съзнанието, което той беше беше дал на всички по- равно!Бавна и мъчителна смърт, за "слабите"!
Ако това не стигне да се срине света има още измислено!
Пускат със огън все по-нови неща,"развиват се умствено"!

Някой ден ще върне създанията в първия им вид, защото ако света я кара така може и да свърши!Пък не се знае може да си променят мисленето си към Добро! Не всички са лоши!

...

Петъчка

По-друг начин изгря слънцето днес!

Почва с П ама различно звучи!
Понеделник някак, дълго и разтегливо.
Понятие си нямаш какво може да те сполети!
Пиперни приказки откъм гърба.
Припомнят ти кои са истинските!
Плещят направо, дори понякога да боли.
Припряни ангажименти, все за някъде бързат.
Преумора, поемат повече, от колкото могат да свършат.

По-друг начин изгря слънцето днес!

Прекрасно настроение след успешно свършена работа!
Приказни усмивки, зареждащи енергия!
Проблеми захвърлени за малко на някой таван!
Приятни изживявания два дена те чакат.
Планираш и гледаш часовника./ хайде мърдай де е е/
П и П има разлика!

...

Ще седнеш ли да вечеряш министре на здравеопазването ?!

Приготвяш ли се вече? Пудриш си мутрата! И сигурно си забравил че някъде на м..... у з..... склада за лекарства е блокиран! Защото ти не си превел парите! Сигурно ще убеждаваш и разтягаш турски локуми на Епилептиците и Диабетиците че зерем няма грам стотинка! А те ще се влачат като червеи щото не са си взели дозата лекарство. А ти тази вечер ще се натъпчеш за пореден път като попско дете на задушница! От болните ли ще овапсате бюджета! До там я докарахте да им теглите душата с конец защото са безпомощни и си мълчат! На два месеца ви скимне лудория а те " умират и възкръсват"! Бе който оцелее! Знаеш ли че ми писна, ако бях по- наблизо и знаех къде ще вечеряш щях да дойда да ти плюнна във вечерята! Пък после да става каквото ще!

...

Домашни пантофи

Преди години познавах народна певица. Е нали бях в Младежкия дом. Учехме го това танците! Че тя разказва за едно свое турне в Либия:.......
- Щом отвори вратата втобуса и ние се изсипахме като препълнен чувал с картофи, сякаш не сме виждали свят! Всички разгологъзени по презрамки а бялата кожа като лъсна на то ми арабско слънце.....А до стъпалото кмета, с бял костюм и бели лачени обувки. А ние от къде да минем?!...Трябваше да стъпим с оня петнайсет, двайсет сантиметра тънък ток да го забием в пръстите на кракът му, да ни хване с черните си ръчища за кръста и да ни прехвърли на земята. Да ни опипва дърт пезевенк, що за обичаи!
Всички наоколо като изцъклиха едни очи, ще се търкулнат в краката ни и ще се препъваме! Техните нали са зачулени, знам ли какви караконджули има отдолу. Пък ние си караме свободия, ха ха ха! Няма в тия петдесет градуса да навлечем някоя черна, дочена интерия на тати от село!
Отидохме в хотела.Ма кой ти заключва. Тъкмо джаснах куфара на луксозното легло.
Подаде се през вратата една глава с чалма. Черна и мазна , то не с вижда друго от ксми.Нямах време за мисъл щото се завихри една количка. Във всяка ръка четка ще чисти. То пода пързалка от лъскане ама нейсе! Като тръгна срещу мен и аз се развиках като продавачка на пазар. От крясъка ли от що даде назад ама се спъна и се пльосна в коридора и количката с четките и препаратите се обърна отгоре му.
Тъкмо изсъхна дереджето, дотътри се друг. Носи стълба и кашон. Крушките щял да сменя! Трийсет минути вися като космата маймуна! Отвива крушката и я завива. Да ама и на нея и умаля, изгърмя! Като се разклати стълбата, право отгоре ми! Аз нали лежах на леглото и гледах сеир! То остави... автоматична работа от този тлъст арабин като се надигна нагоре, и ни залепи за стената.Измъкнах се, издърпах го и тоя лъскавия и мярнах сандала с тока. Като го почнах....
Забрави крушките, кога ги е взел не знам? Тия жени не са ли виждали?
Вечерта на гала вечеря. Една рокля си турих, с гол гръб и малко по дълбочко деколте.
На масата срещу мене оня, кмета.Ще ме изпие! Разказва че в тяхната държава било нормално мъжа да има четри жени. Всички били кротки, хрисими и забулени от главата до петите. Едната се грижела за децата, другата за кухнята...
Аз го спирам и се обръщам към преводача:
- Вечер при коя отива?!
- През деня която си избере, слага домашните пантофи пред личната и стая. Няма ревност.
Значи аудиенцията струва едни домашни пантофи!Аз ако усетя нещо моичкия да шава!
Ще му оскубя рошките!Какви пантофи бе.....!

...

" Пиши Клавишче"

Пиши клавишче,това което чувствам!
Днес весело ли е? Ще раздаваме усмивки!
Със думи светли и сияйни.
Да пратим във пространството голямо поне една.
На някой много тъжен.

Пиши клавишче, нареждай и Любов!
Със думи огнени и нежни!
Да стоплим и студените сърца.
И да полетят като птица без крила!

Пиши клавишче!
Да завъртим посоката!
Да обърнем черното в бяло!
Да изгоним тъмнината и бъде светлина!
Само с думи да "посадим"Надежда!

Да опитаме клавишче.

...

Няма моя - Има нашия!

Да излезем за малко поне от своя малък свят който сме си изградили. Да се поогледаме. Колко болка има около нас, нима не я усещаме? Сигурно ако бучнем нямаме кръв а вода! Сърцето ни е от лед! А душата в най-тъмния ъгъл, спи вечен зимен сън! Станали сме студени! Тук, там през останалите дупчици Доброта просветва някой пробуден лъч!Всеки се е затворил в своите неща и си мисли че е прав и най!
Не може ли да вдигаме глава поне от време на време!
Но наистина да виждаме!
Да подадем ръка на някой изпаднал!
Утре може да сме ние.Пък и защо трябва да мислим за какво го правим!
Нали сме човеци!
Да направим поне едно дете щастливо!
Но и да запазим и детското у себе си и света ще бъде малко по добър!
Бе да помагаме! Да идва спонтанно.Не знам още как?!
Поне по-една Добрина на ден.

Няма моят свят! Има нашият свят!

...

Като миг

Живота е като миг!
Идва изведнъж, и може да си отиде също толкова бързо.
Като опъната жица, нагъната от тежести.
Ние или трябва да я изпънем да не се пречупи!
Или слагаме нещо на очите си и я настъпваме, без да ни пука!

Едно кръстовище, Днес!
Натоварено!
Колите са силните.Като ревящи динозаври с крила!
Профучават!
Свети Червено!
Дядо с бастун, прибягва накуцвайки. Бърза за някъде.
За къде ли?За паметниците с букетите.

Не ми е "спешна смъртта" чакам!
Зелено!
Крачка, две!
Свъ ъ с с, тр я яс с с, х ъ с с......
Спирачки!
Джип. Захапва пешеходната пътека!
Крачка назад. Върнах "лентата през времето"!
Нали съм на зелено!

Живота е като миг!
Но моят ще продължи малко по-дълго!

...

Коя си ти ?

Гостенка!
Желана и очаквана!
Тиха, омайна!
Буйна и страстна!
Поканена и в най "тихия кът"!

Домакиня!
При която всички тръгват.
Но не намират, вратата!
Не знаят къде да почукат!
Само някои, откриват те!

Господарка!
На "омайни течения"!
Тръпнещо измерение.
Сладка болка!
Изгаряща !

Робиня!
В горещ път!
Две следи.
Преплетени.
В огнен възел!

Коя си ти?

...

Какво Ядем?!

Котката ми се разболя. Развали и се стомаха.Хапна си от " човешката храна"! Не че не и вземам котешка, но като застане срещу мен и ме задърпа за крачола, право при хладилника. А там какво, риба и шунка. Винаги е опитвала от това и навън не е излиза.
Винаги се старая да купувам продукти уж от "месо".Интересното е че на нас нищо ни няма! Дали сме свикнали свикнали с примесите и застоялите храни? Уж разбирам по цвета, "дрън, дрън чипляс". Усъвършенствали са се да го докарат на вид! И етикета и датата е както трябва. Нещо не е наред?!
Ще се ококорим когато някой човек влезе в болница! И тогава ще тръгнат едни проверки на търпани! Че и медиите ще затръбят. И както винаги, "всяко чудо за три дни"!
Сигурно ядем боклуци без да ги усещаме и виждаме!
Не може да са пълни витрините със най- различни здрвословни продукти когато в държавата животновъдството запада и се внася " трупно"замразено месо от моето кръщене!
Някой печели за сметка на здравето!
А то си отива в борбата за оцеляване!
Кой трябва да направи нещо?!

...

Принцесата и "върколака"

Царството тънеше в разруха.По- всички граници се водеха войни.Вече бяха убити хиляди.Нямаше храна, защото мъжете бяха хванали мечовете и нивите пустееха. Стария крал лежеше болен и неговите везири въртяха държавата в един омагьосан кръг! За тях войните бяха удоволствие, завземане на нови земи и пленяването на роби. И покрай своята умствена " прозорливост" искаха да докажат че кралството не се управлява добре и "най-силния" да седне на трона и да управлява!
Дори и най- близкия му министър се въртеше наоколо, но само погледа го издаваше, като на змия. Той от години настояваше неговия син да се ожени за принцесата, единствена наследница на трона.
Един ден краля повика дъщеря си:
- Ще отидеш на изток.Там от където изгрява слънцето. Чувал съм че има някаква страна...ти ще я познаеш по-черните скали които се издигат като призраци по всичките им пътища. Там имало войни, високи и снажни.Опитай да сключиш договор. Може би като се чуе за тях това ще ни спаси!
Но има едно нещо.Вечер или понякога се превръщат във вълци, минават през скали и стени сякаш невидима сила ги води!Затова всички се плашат от тях.
А ти, ако обичаш кралството и народа който страда и дори мен нищо че съм болен и не правя нищо, няма да се уплашиш от дългия път и тези мъже!
А сега тръгвай защото края ми наближава.
Качила се принцесата на коня като взе със себе си най-доверените слуги. А навън буря, наближавала зима. Пътя бил заледен и от вятъра не се виждало нищо.
След доста дни когато вече земята вече била покрита със сняг и последните сили, тя видя скалите. Тука трябваше да спрат за почивка , започваше магическото и не знаеха на къде да поемата. Тя влезе в набързо направената шатра и заспа.
Замириса на пушек, не не сънуваше. надникна през процепа. Всички шатри горяха а слугите се биеха с някакви грозни космати същества, на които дори лицета не се виждаха, нищо че всичко беше осветено от пламъците.
Всички бяха мъртви, идваше и нейния ред!Изведнъж настъпи тишина....само успя да види много вълци, но целите бели, а очите им святкаха и...припадна.
Събуди се в една жълто кехлибарена стая. Някакви странни завивки и сребриста светлина от някъде.
Изведнъж всичко се изпълни! Беше влязъл един мъж, много висок с широки рамене и дълга черна коса. А очите му бяха толкова сини....Някакво магнетично обаяние витаеше наоколо!
- Знам за какво си дошла! Аз не сключвам договори. Но уважавам името на баща ти! Не ми харесва това което става сега във вашата страна. Затова като се почустваш добре и станеш, ще намериш на полицата пергамент със моя печат! Пред врата ще чакат двама от моите приближени които ще те заведат у дома.
Тя бавно и леко чуваше думите, защото погледа я омагьосваше!
Прибра се в къщи. Но дали от времето, лошия път или скрити сили се разболя.
Тъкмо беше настанало някакво примирие, а принцесата сякаш си отиваше.Кралят отдавна беше издъхнал, още щом видя черния печат и почуства някаква сигурност.
Една вечер до запалената свещ се появи сянка.На леглото седна някой а врата беше заключена. Пак всичко се изпълни, отвори очи!Оня дълбок поглед, и една гореща ръка помилва устните и!
Какво ли го беше накарало да промени своята същност и да премине пространството......?!

...

" Душа на птица"

Черен прах.
Мръсотия от думи.
Живот в тъмнина.
Това е минало.
Искам да полетя!
Вятъра да роши косата ми. Ту нежно и мило или пък буйно и страстно!
Капчици дъжд да измият очите ми от скрити сълзи и да светнат като "бисери"потъркани от гореща ръка!
Слънцето да погали и стопли там от където излиза усмивка!
И тогава като почуствам въздуха ще видя света от високо!
Безкрайното и буйно море.
Да ме люшка като страстна Любов! С усещане че съм жива. Да идват върху мен вълни на талази, топли и горещи. Ще плавам на сал да усетя моща му, на гребена на вълната.
Вечната зеленина на гората, цвета на Живота!
Като истински приятел, застанал до мен и чисти въздуха който дишам!
Кокиче цъфнало, първа целука невинна. Малка ягодка под храстчето в дъното надига глава между големите. Птичките скрити в клоните пеят чудесно, като скромните хора не показващи своето аз!
Забравям време и час.
Сега ми е леко, такова магично излъчване!
Допрях се до първия лъч на изгрева който се мъчеше да изплува от тъмнината.
Тя се отдръпваше от него със някакъв страх.
И полека настъпи денят пак с някаква сила!
"Този лъч си го взимам, за мен, като пример и Надежда!"

...

ДРЪН, дрън 13,ХА !

Как се събудихте днес, с кошмари или черни мисли! Няма да стане, наопаки ще е. Винаги е нагоре с краката, така че топката доло! С кое се надигнахте, е без вулгарности сега, само предни мисли, другите посоки са опасни, в размишленията де!С десния крак ли стъпихте на земята или така дремехте че не виждахте накъде се влачихте! А тока избягал, ама вие на сляпа баба не сте ли играли като малки?Тогава виждахте като котки в тъмното! Паста за зъби нямало, ми със сол бе за по-бели и разлепване на снощни сладки сокчета! И чорапа го няма, питайте кучето, играло е, няма магии. Да не сте забравили да сложите скритите знаци? Метлата отзад вратата в хола, чехлите под възглавницата и една свещ в захарницата! Никакви уроки няма да гоните, любимия човек ще ви чака по по-особен начин! И прескочихте ли прага, не за друго да не се спънете че не сте си доспали.
Като си вървяхте видяхте ли черна котка, може и пъстра? За по-добро настроение трябваше да прибягате до баничарница за една закуска и да нахраните животинчето. Не че черното е лошо ами щяхте да се почуствате малко по-добре!
И като стигнахте до входната врата на вашата работа, плюхте ли скришно на камък?
Не за друго, но днес ако ви плюят и ви лазят по- нервите не значи че е фатален ден.А с едно плю да си хвърлите лошото настроение и да се усмихнете!

...

"Молба до GLOBUL"

Не ви знам адреса ама, и да го знаех това което искам да кажа ще потъне!
Прекалихте бе! Два дена ми блокирахте съзнанието с есе меси!Не знам дали ви платиха, и колко за тая работа с играта. " Обринах се значи."Промивате мозъците на хората да си правите трафик! То така се дават петнадесет хиляди лева. Хващате си рибки и балъци. То май шаранчета бол в тая криза! Ами поспрете де, или ви се е изпарил и малкото акъл който ви е останал и съвеста ако я имате! А кой ви разреши "аджаба"по- не знам колко пъти на ден да дрънчите. То и един път стига да се турне някой в мрежата на легалния, насилствен комар който се шири беззаконно според мен! Ето вчера следобед. Дъ ъ р р р, "како Сийке пю ю ют"/телефона е в джоба ми, недочувам/и както си четях нещо от компа, изтървах мишката.Ми за трети път. Като видях "прословутото число" разбрах от къде е и въобще не го четох! Днес трябва да ги изтрия тия гадории че ми е слаба паметта на телефона а се препълни. А и дугите в къщи агитирате, как еди кой си бил спечелил.Имам "нашествие"!
Аз тия пари не съм ги пипнала....А вие ги развявате като байраци! Все някой ще ви се върже.
Та оставете ме на мира! Не се хващам на промивка, агитация и всякакви писания за " игрички" които само ми лазят по нервите, но на някои взимат и последния лев!
И чакам Законов Видов Ден от горе че да се разберем човешки!

Подпис:
Една от всичките измъчени психически,
тъй да се нарека, гражданка на тази държава.

...

Пиленце

Тази година се излюпи едно пиленце. Сиво, с рядка перушина. Едното краче нещо все настрани отиваше.А човката голяма и грозна.На опашката му порасна само едно перо и то пречупено. Трудно се изправи да види света от високо! Тревата беше толкова прекрасна! А ручейчето светеше от доло и го подканяше на среща! Толкова болка, но се надигна и видя че има неща които трябва да докосне от близо. А тези крила, изкривени и болни. Опъна ги леко и бавно с търпение и стискане на....Застана на ръба размаха ги и полетя,към малкото бяло камъче. Дойде пауна и каза:
- Аз съм пернатия тука! Виж какво си проскубано ще загрозиш мястото.Нямаш моята цветност, осанка и обаяние!Побутна го но не успя да го събори.
-Ти да не си цар бе? Каза орела. Само аз се възкачвам на високо защото висините са мои!
- Да не пееш! Изрече славеят. Тук се рее само моят глас и всички ми се възхищават!
- Аз съм шарения и приказливия.Каза папагала.Взело си ми всекидневното място.
Изведнъж птичето взе да се променя! По измъченото му тяло се появиха безброй перушини, като дъга! Надигна глава и запя. Всички млъкнаха и забравиха какво са казали.Но то обърна гръб и тръгна да търси тези които ще видят какво има под грозното му тяло а не опиянени от една песен!

...

Не ме е страх от смъртта !

Човек се ражда, живей и умира!
Това е вечния кръговрат.
Да си погледна живота сега. Той е лента със край и все някой ден ще се спре!
Аз съм се родила дете, с невинност и детска усмивка.Но там някъде по-лошия път "звярът" ме чакаше, не се стиска.Тихо ми шепнеше, присламчваше ме и наслагше разни тежести маскирани с лицемерие и фалшиво приятелство и всякакви гадости!
Но има в дъното рождено добро, разбутвам го и си го слагам като малко светещо пламъче да не изгубя дирята! Да не падам в дупките, и да усещам и виждам пътя който ще извървя! После като се обърна, да ми хареса. Не че е идеален. Въртя се, допирам се, изкушавам се като дете в сладкарница! "Хапвам си" нали съм човек, не съм божество!
Всичко ми е една криволичеща линия и постоянно трябва да търся Правата!Прибягвам, но би трябвало да се завръщам. Не мога да надраскам хаос!
За мен живота колкото и да е кратък е ценен! Във всичките му форми!
Това което мърда, има прво да диша!Иначе нямаше да е създадено.

Не ме е страх от смъртта!
Ако изживея моя начертан, кратък път долу, горе нормално, няма за какво да съжелявам!
Няма вечни неща! Най- малко пък аз.
Вечно е може би само изкуството! Или човешкия дух!

...

Сънувах страшен сняг

Излизам, докъдето ти стигне погледа бяло!
Няма пътеки, вятъра духа и аз "торба с кокали" се разнасям от единия тротоар до другия! Не виждам пътя от виелицата и снежинките влизат в очите ми. Спъвам се и на колене , уф сякаш се моля!Никога не коленича не изпадам в молби, ми опитвам да си ги изпълнявам!
Май обърках пътя.
Всичко е ослепително белсано, студено и гадно! Ослепяваш от искрящия му хипнотизиращ цвят и се вцепеняваш защото лъха на гробища!
Стая в бели нюанси, бели картини и рамки и същия полилей провесен от тавана и свети направо в мозъка, влиза и съзнанието ти замира!
Сядаш на канапе, същото разноцветно и залепяш като ледена шушулка!
И кафенце скрежасало в прозрачна чаша. Надигаш я и сърцето ти снежен човек!
Е събудих се!
Само дъжд е валяло. Слънцето пак ярко изгря! Няма да вали скоро сняг.
Пък аз си се гушкам със котката и гледам изгрева!

...

Пътя на Лодката

Море от вълни, опасни и буйни.
Малка лодка на гребена.
Великанът започна игра, " на котка и мишка "!
Побутна я леко, после надигна глава готов да я глътне!

Да събере косите си тъмно сини, разпилени.
Кръг завъртя се, и всичко в дупка!
Започна като валс, но малко зловещ!
Тя малката се завъртя към дъното.
Но изведнъж изплува!

Всичко замря!
Стана зловещо спокойно.
Едно мъртвешко изравняване, със скрита заплаха!
Показа се малко, бяло платно.
"Лодката не умря!"

И "водния дракон" разбит от сърцето голямо!
Побутна я само.
Да намери своя пристан!
Там някъде, където се разбиват вълните.
Във пяна от Любов!

...

Да вдигнем Тост

Така като сме се събрали на тази широка маса Пространството, Да вдигнем Тост!
Нека първо сме здрави че да можем да пишем и да споделяме !/ако ни стиска/
Да са здрави децата и близките ни, иначе ще си хапваме букви! / като мен/
Да живее истината и откритите думи!/ нищо че понякога боли/
Да живее любовта и разбирателството!/където ги има/
Да има надежда за всички дори за тези които не харесваме!/не можем се харесваме всички различни сме/
И не на последно място да вдигнем тост за Истинските Приятели! /надявам се всеки да има поне по един/
Ако съм пропуснала нещо тогава.
Да вдигнем Тост за живота!

.....

Защо съм лоша

Защо съм станала толкова лоша?
Гледам накриво когато няко си хвърли боклука зад блока. Сякаш строителна фирма си събира отпадъци там.Аз коя съм че искам на мръсното място да видя детска площадка и пейка! Да искам да сляза , кой ми е разрешил че и да сядам. Дразни ме фаса хвърлен през терасата и някой килим провесен над главата ми щом се покажа да видя изгрева. Ще ходя да правя забележка че някой си чопка семки и ми пълни терасата, ама нахалство. Препъвала съм се в боклуци като изляза, ми да скачам.Скок превръзка, хоп памперс. Хайде сега големи претенции ще имам.Ми не мога ли да си стоя в къщи , че не ме свърта на едно място! Ще се събирам с комшии аз лошата. Ако мога бих искала да набия хлапето което ритна котето когато кротко си играеше с мишката и я изпусна а баба му гледаше отстрани. Бих наказала и онова къде ръчкаше кученцето с пръчка и то се беше свряло под колата и джавкаше от болка .
А онези деца кото видях преди години да убиват със камъни и пръчки едно месечно котенце. За тях не ми достига мисъл!
Все искам нещо, все ми е криво.Видяхте ли колко съм лоша! Затова си седя в къщи и съм " глуха, сляпа и няма"!

.....

Скритата Стая

Той бил болен, нещастен и някак си странен глад го мъчел, не свършвал! И тръгнал по- белия свят да търси мъдреца лечител. Защото малко сили му останали и светът за него почти си бил отишъл. Накрая загубил вяра че ще го намери и появила се малка колибка от нищото.Излязъл малак чудноват човек и му казал:
- Знам за какво си дошъл.Като намериш верния път и откриеш скритата стая и я пренаредиш, лек ще намериш!
И както се появила колибката, при последната дума изчезнала.
И тръгнал по-дългия път да търси това което отново ще го направи човек.
Първо се скъсали дрехите му, но той не забелязал. В този момент двама ядосани се карали за чувал жито, обиждали се и пръскали зърната по-земята. Той ги спрял, разделил житото по-равно и те си тръгнали усмирени. Тялото му не чувствало студ и пек!
После се похабили обувките.Но кога ги бил изхвърлил не разбрал! Вечно спирал да прави път на мравките или да премести по-бавно животно да не го смачка някой! А онова зайче със крачето го беше замаяло, не можеше да върви и трябваше с клечки да му помогне до колкото може. Не чувстваше болка от камани и тръни!
И така стигна до" края на света"! А там пещера. Влезе вътре, гореше огън значи имаше някой. И се показа на входа жена носеща съд със вода. Само го погледна в очите......и нещастието, забрави за него! Подаде му черна филийка и чаша вода. Вече нямаше мисъл за глад! Някаква ситост и нещо друго необяснимо!
Но къде беше скритата стая? Опита се да се върне по-същия път, да намери мъдреца да пита. И както си вървеше от нищото се появи Той.
- Ти вече нямаш нужда от мен! Защо ме търсиш?Скритата стая си ти самия! Като гледам си я пренаредил.
До сега си бил" болен" защото си гледал само себе си!
Нещастен защото си правил и използвал другите за своето Щастие!
И си чувствал глад защото не си видял вътрешната красота на очите които те гледат с любов, дори да ти поднасят най- черната филия, не си гледал където трябва!
Не разхърляй скритата стая, иначе ще почнеш да линееш!
Поглеждай поне през ключалката, дали всичко е в ред и Може би ще бъдеш "Здрав, " Щастлив и "Нахранен"!

....

Да кажа

Днес излизах нанякъде.
Да кажа. По доктори ходих.
Но като видях слънцето! Дали ми се привидя но май ми се усмихна и каза здравей!
Гледам, стреми се още малко да топли земята, да задържи далеко студа и да закъснее зимата.
Толкова хубаво свети с лъчите си! Птичките все още пеят а кученцата дремят мързеливо по ъглите. Двама младежи усмихнато се гледат и си държат ръцете! А бабите пред блоковете са се събрали на комшийски приказки.
Само листата поклащащи се по дърветата издават че ще дойде нещо и леко развалят идилията!
Но са красиви!
Ярко жълти и червени присвяткват от играта на светлината! Зайчета слънчеви скачат по клоните и се гонят до върха!
Забравих за къде съм тръгнала!
Вървях без цел и посока.
Да събера топлина!

....

Като струна

Като сртруна опъната, болка, докосване!
Стон, стъпки в далечината забързани.
Поглед в нищото, само тъга.
И душата издиша тъжна музика!
Загубиила се, без посока, запътила се в отвъдното!
И всичко наоколо спря, скъса се!
Откъснати краища, пръснати спомени.
Малки ранички или нежни усмивки.
Загуби се!
Запълзя духът да събира!
Да сложи струната, наново.
Нежна и чувствена!
И душата се върна при себе си!
И засвири Музика.........

...

Прашинка

Светът е широк и омаян но малко опасен!
И тръгва прашинката малка, нежна, незнаеща нищо, да търси своето място. Там някъде по-широкия свят е написано. Но трябва сама да намери къде се намира, между толкова лоши и грозни пространства!
Отиде при слънцето!
Уж беше светло и хубаво, но стана горещо. От розова нежна и мила започна да се превръща във тъмно червена до черна и изгнила! И преди да се изпари и малкото прахче което беше останало с последни сили се изправи да продължи с това, с което се беше захванало!
Спря се при вятъра!
Колко хубаво разхлаждаше жегата, и и стана леко! Но изведнъж се раздвижи въздуха и някаква вихрушка я изпрати надалеко. Затръшна я в непознатото и твърдо на скалата. И тя примря, притаила дъх. Някъде в нищото, нямаща силата и остана пак в тишината!
Тогава заваля дъжд!
Размърда се голяма опасност напираше. Ако не намереше къде се скрие . Ще стане на кал и своята и диря сама ще изтрие!
И видя!
Ето там. Нещо малко, червено светеше в далечината! И малкото воля и сила изведе у себе си, да стигне до там! За да намери своя пристан! Своето кътче, тихо и кротко, може би стигна до Своя Нов Дом, скромен но истински!

.....

Ева, ябълката и Змията

Райската ябълка тихо се поклащаше на дървото.От никъде не се виждаше крадец и Змията увисна на опашката си и задряма.
Ши и и п ур и ск ър ц, нещо се промъкваше. Лъскавото тяло на пазачката потръпна и се изтърси на земята. Изправи се, срещу него едно ангелско създание го заговори.
- Виж каква си хубава Змийке но имаш нужда още от разкрсяване.Трябва да си по- пъстра. Кожатата малко е по изсъхнала от слънцето. Зъбчето ти е пожълтяло и нямаш блясък в очите! Ето ти моята карта за спа център за всички процедури. Там едни питони ще свършат всичко и ще си като нова! Има и масаж,а като ти го направят така ще се виеш че...И това не искаш . Ще ти подаря нов змиярник със басейн и кола BMW Z Vision! Мълчиш, какво да не се омая ?Сетих се, ще те пратя на канарските острови. Там ще си гледаш рахатлъка!
Змията захапа тия неща, написани на хартии здаъвка и ги изплю.Обърна гръб и се изгуби в далечината.
Ева спокойно откъсна ябълката, седна и я захапа. Изведнъж кожата и се сбръчка и пожълтя! Огледа се в останалата част от ябълката и се стресна. Беше се превърнала в старица!

....

Моята любима, голяма котка Гепарда

Обичам животните!
"Но в кръвта ми са котките". Не знам защо. Да оставим домашната любимка която си я имам като член от семейството!
В природата най-много харесвам Гепарда. Любимец ми е. Имам чувството че като побегне ще размине вятъра! Толкова е подвижен и грациозен! Главата му винаги е изправена гордо. И някак си нежен, уж хищник!
Преди време гледах филм за живота на една гепардка. Когато беше млада и отиваше да си търси храна лягаше и чакаше. Избираше най-доброто. Но винаги толкова от колкото има нужда, без излишъци. Имаше си две малки. Когато ловуваше оставаха сами. Върнеше ли се, започваше да души, и ако наоколо са идвали животни застрашаващ живота на малките ги местеше. Не знам колко пъти ги носи от едно място на друго, но винаги успяваше да отгледа две малки! За мене си остана " Една голяма Майка" с майчина любов сама в джунглата не като много други животни на прайдове и стада.
Когато остаря и силите и намаляха просто си лягаше в тревата и чакаше да мине покрай нея някое болно. Протягаше лапа и се нахранваше.
Така успя да доживее до пълните години на гепардите!

...

Телефонен терорист

Баба Пенка стана рано. Тъкмо се запъти към кокошките и от къщaта се чу.
Ту тут ту издрънча телефона и тя побърза да го вдигне, без малко да падне върху стъргалто.
- Кво казваш, че не чувам? Внука ли катастрофирал? А а по- силно де. Умрял ли, ранен ли уф де уши. Ти си по-глух, нали ти казах, викай де. Тъй ли пари трябвало значи, хъ ъ ъм! Ми за кого? За адвокат аха. И за следователя, да пооправи нещата! Кой умрял бе, ти сливи ли имаш в устата че мънкаш! М да, внука бутнал някой си с кола и он взел та издъхнал. Ми колко бре, три хиляди. Ехе страх ме хвана, хълц! До спирката,а накрай селото като притъмней и да бързам.Тичам към банката!
Взе баба Пенка хилядарките и се запъти към уреченото място.
Спря една саранбозева кола! От нея слезе един бабаит с черно кожео яке и очила.
- А ти ли си тоя дето ми иска пари за внука, и разкопча елечето. От там измъкна стара пушка.
Видиш ли тая кремъклийка Серсемино! Ще ти пукна тиквата като едното нищо! Тя е от моя дядо от Балканската Война и стреля много добре. Ще се оставя аз на един изедник като теб. И да знаеш, имам внучка и тя е в чужбина. И сега ще ти " изкарам джигеря" да не помисляш друг път за такива работи! Влизай в колата и карай където аз кажа, че те утрепвам!
Тази вечер ще спиш при прасето, вързан със синджира на кучето.Пък него ще пусна да те пази.Ха си мръднал и си изяден! Утре ще ми изкопаеш градината и като свършиш току виж съм те пуснала. Ама вързан със теленото въже което ми остави сина, откъде да знам дали няма да забегнеш!
- Тръгвай си и кажи на събратята си че ги чакам! Имам пет декара царевица и два лозе. А за тези които не вземат от дума ще ми изкопаят нов нужник! Чу ли, защото аз въобще не съм глуха само се правя да си хвана, такива будали като вази!

....

" Яйца на Очи"

Два дена не бяха излизали. Не искаха нищо.
Само думи и погледи!
Той от Силистра. Тя от Бургас.
Запознаха се лятото.
Тя горда и безкрайна беше, като морето! Усмихваше се на всички и край нея гларуси се въртяха да въздишат. Очите и пронизваха наоколо всички и като малки вълнички в които всички плуваха омаяни!
Тялото и се нагъваше сякаш търсеше своето пристанище което да" събори"!
Той като Дунава!
Кораб търсещ,пътуващ към големи води! Спокоен и скромен, готов да се влее в нещо огромно, вълнуващо! Да потъне като котва, дълбоко, устояваща на бури!
И ето днес само двамата, в техния свят. Не чувстваха жажда и глад! Станаха по- обяд. Погледнаха празния хладилник, само две яйца. Направиха ги на очи. Едно за нея и едно за него. Но останаха не побутнати!

....

Следобедно кафе

Здравей!
За къде си се забързал Приятелю? Виждам нещо си унил. Ето тук в моята градинка ела и седни. Ще те изслушам. Кафе съм приготвила. Ей тъка без да искам го сложих! Сякаш усещах че ще дойдеш.Грижи ли имаш някакви? Не мога да оправя света, но ти си кажи, ще ти олекне! Не бързай, спри за малко може би ще те утеша с думи някакви. Може да са малко, да са объркани но са истински! Няма да изпревариш времето дори да побегнеш то си върви равномерно. Не наслагай у себе си тъжното и черното то ще те смачка като малко стръкче трева под камък! Не се притеснявай, никакви твои думи не биха ме уплашили! Сподели ги със мен не, ги натискай дълбоко в душата си!
Хайде ела при мен на кафе Приятелю!

....

Петъчния Дух

Мъжът се стресна!
От празната бутилка от шампанско за която бе дал толкова пари, започна леко да излиза нещо.Цялата стая се освети! Беше разхвърляна след петъчния гуляй. Навсякъде по- пода се въргаляха счупени стъклени парчета които разчупваха тази тайнствена светлина!
- Аз съм твоя дух! Дойдох да изпълня три твои желания. Но внимавай можеш да си ги пожелаеш само веднъж!Само можеш да се откажеш от тях после.
Мъжът замръзна.Никога нищо не беше получавал. Но там някъде, нещо в него му прошепваше че заслужава по-вече!
- Искам много пари.Винаги когато бръкна в джоба си да ги имам!
Най- хубавите коли да са мои! Когато отворя вратата, всеки ден да е паркирана различна кола със цвят според настроението ми.
Всички хубави жени да са около мен!Като вляза в спалнята всеки път да е различна.
- Добре ще е изпълнено! Каза духът и изчезна.
Събуди се в най-хубавата къща за която беше мечтал! Със басейн, градина и цветя които ухаеха.Наоколо се разхождаха толкова красиви жени че той като ги видя се парализира!А в джоба му парите никога не свършваха.Можеше да си ги пилее както си иска!
Качваше се на огнено червената си кола с прекрасното си настроение и политаше към поредния си гуляй.
Една вечер като се връщаше от някъде както винаги пиян, завари до вратата седнало бездомно, малко дете. Чакащо за милостиня! Той не го забеляза, спъна се в кутийката с няколко парички и продължи клатушкайки се навътре.
Но на другия ден на лицето му се появи петно. То расеше и ставаше все по-голямо!Дори лекарите бяха безсилни! Научи за един професор който лекува всичко срещу много пари.
Бръкна в джоба си, но когато пипна пръстите веднага му се зачервиха! Все едно ги беше сложил във вряла вода. Излезе на чист въздух но като се докосна до цветята по- кожата му се появиха малки пъпки.
А всички хубавици бяха изчезнали! Нямаше кой да му помогне!
Реши да се качи в колата и да отиде някаде.Хвана дръжката, о о гореща и нажежена.Ръката му залепна.И там доло до оградата, малкото дете стана, извади бутилка с вода и поля ръката му!
Мъжът обърна гръб на своите скрити желания и тръна да търси с каво да изпълни душата си! Накрая изморен стигна до една колиба. Влезе, намери някаква раздърпана постеля, легна и заспа.Като отвори очите си над него имаше едно лице. Съвсем обикновено.Само погледа му беше като дълбоко езеро в което потъваш!
Тогава разбра че това място е неговия Рай! И той усети глас в себе си.
- Аз не бях дух!Бях другото ти аз! И исках да ме намериш. Сега съм доволно че сме едно цяло!

....

За грипясването, грипирането или кое е По...

- Хванала съм го! Как кое ? Свинския грип. Мятам се насън и сънувам едни прасета да вървят на два крака.Вървят срещу мен и ми грухтят!
- Видя ли как уморихме едно племе и теб ще тръшнем. Сто хиляди сме ги проснали вече, пъшкат и се мъчат.Така ще те изцедим че който те види преди да обърнеш петалата ще му се завие свят от страх и от паника няма да знае къде е! Никакви тревалаци и илачи няма да ти помгнат.Ако от блъскането ти остана силa и стигнеш до доктор, току виж си оживялa.И четирите ти котки ще уморим, хваща ги и тях няма хлабаво! И певици не признаваме.Вече никакъв фолк! И по- добре не взимай оная "кьорава" ваксина щото стават сакатлъци а с мен направо ехе ....Ще ни гоните вие идола от приказката а! Сега сме нервни и ще ви хвърляме в паника!
Ау събудих се! Сън омешан от прочетени новини.То това медиите са ни грипирали мозъка и само докато слушаме или четем ще прихванем! Или ще хукнем да се тъпчем с церове.
Не може ли нещо по интересно да се случи освен паническите новини да ни грипясват.
МОЖЕ
Да се съберем и да четем това което ни харесва!
Все някой, някъде в пространството го е написал да го открием в някой скрит или не дочетен блог.
Или в някой който вече утвърден и интересен.
Това предлага Балтазар Иванович, във своя нов блог- БЛОГ НА ДЕНЯ
Не е състезание а откриване на интересните и вълнуващи за нас неща! Направени по неговия начин.

.....

Във килера

Днес подреждах килера след ремонт. Два големи кашона с книги. Прибрани уж да не праша сват и да се запазят! Вдигнати нависоко, на най-горния рафт като забравени. С тези технологии! Позабравих да чета. Миналата година раздадох всички любовни романи които бях накупила защото са безсмислени като сериалите!Оставих само Моите Книги защото може би един ден ще си легна в чистото килерче и ще почета:

Болен Здрав Носи, Андерсенови Приказки, Али Баба и Читирдесете рзбойника, Под Игото, Самуил, Елин Пелин/3 тома/, Необикновената Повест за Един Съдия, Воля,
Рамбо, Говорящата Кожа, Оцеола, Поразяващата Ръка, Тигъра от Рио Гранде, Конника без Глава, Танцуващия с вълци, Графиня дьо Монсоро, Капитан Немо, Тримата Мускетари,Чичо Томовата Колиба

Това са книгите които успях да си купя но не всички всички които съм пожелавала.

.....

Какавида

В градинката огряна от слънце се смееха задружно цветята. Всяко надигаше своята нежна главица да покаже своята красота. Невена се изсмя по детски и закачливо.
- Вижте моите ярки цветчета.Те са малки слънчица, и ние си приличаме!
- А моя аромат се усеща надалече! И парфюм има наречен на моето име.
Изпъчи се зюмбюла.
Дори пръв излизам, след кокичето де.
- Да аз съм първото цвете в градината и студ не се плаша!
- След тебе съм аз, леко повдигна се игликата.
Но ти си бяло а аз в няколко цвята радвам околните!
- Е моето звънче звъни и вика пчеличките, каза нарциса и размърда камбанката си.
- О лалето съм аз . Художник невидим е пръснал боички в моите цветове.Те се смесват и те омайват!
- Карамфилче малко и слабичко, но ароматно. Всички ме слагат близо до себе си да ме чувстват!
- Божур надиплен с премяна красива! Като бална рокля с моя цвят.
- Ние сме малки, усмихнати теменужки. Разноцветни и срамежливи.Цъфтим по-много като дружки!
- Паричка китеста съм аз.Дори и малка имам своя чар при ваз!
Отгоре далията се обажда.
- Аз съм рошава и дива! Отивам на високо защото винаги жадувам за още!
А фунийката лекичко и мило отсече.
- Аз си пълзя, отивам навсякъде но пак се връщам при вас.
По средата розовия храста се напери.
- Я млъкнете всички! Царицата роза съм аз!Моят бял цвят е най-красив и най-ароматен!
И хоп появи се малко петънце на бялото листо. Какавида или пашкулче някакво и си остана там.
Възмути се розата. Загрози и се цвета. Не беше идеално бяла! И това бубе- какавидче и спираше аромата. Ама то растеше със всеки изминал ден и вече заемаше две от листата и.
- Ветре, каза розата.
Издухай това нещо.Вече не съм така бяла и прекрасна!
- Дъжд, измий това омърсение от мен! Да си бъда пак царицата на цветята.
Една сутрин пашкулчето се пропука.Показа се едно краче, и още едно. Едно черничко продълговато телце като клечица се измъкна и започна да се изтърсва. По гръбчето му нещо свито започна бавно да се разтваря. Отвориха се крила.
Това беше пеперуда. Толкава красива и многоцветна! Всички цветове на градината бяха на нея! Слънцето я огря и тя заблестя!
- Остани при мен, каза розата.
- Не!Аз Щях да бъда твоята корона! Но ти не ме искаше когато бях грозна какавида. Мъчеше се да ме махнеш само защото те загрозявах! А сега искаш да станеш още по-хубава и горда! Ще кацам при всички а ти е гледаш отстрани. Само защото гледаш себе си и външната красота, и не знаеш какво се крие отвътре!

....

Тайната На.....

Страната беше скована от студ! Наоколо се стелеше непрогледен мрак.Бурята вилнееше безнаказано и помиташе всичко по пътя си! Не оставаше нищо след себе си, само пустош! Проблясваше студения цвят на снега и те хипнотизираше до тръпки и бавно можеше да те превърне в леден къс! Вятъра си правеше преспи защото нямаше какво да го спре.Само тук там самотни ели нашепваха за старото време.
Слънцето отдавана не се показваше да погали тези земи.Уплашено от нещо се беше потулило някъде! Всеки малък звук се чуваше като зловещо ехо и после настъпваше мъртвешка тишина.
Нямаше птички. Ако не ги огрееше светилото им заглъхваха гласовете. Рано сутрин обръщаха главички към огненото му кълбо и пееха, поздравяваха всички!
И цветята! Всичко беше изгнило.Земята ако нямаше сняг беше сива.Нямаше цветни килими доставящи радост и настроение! Само бяло и черно.
Животни не се виждаха.Малките сигурно бяха измрели от студ.Големите се бяха изпокри ли от нещо ...
Витаеха зли сили или някакво настъпване към нищото! Черна магия разпръскваше из въздуха невидима адска вихрушка и търсеше скрити останали жертви!
Човеците се опитваха един по един да се преборят с това бедствие, но всеки сам хващаше меча. Дори и вълшебен той не помогна! Или изпиваше вълшебно биле което откриваше тайно сам! Дори непробиваемата броня не можа да спре да бъдат превъранати в големи,
сиви каменни блокове пръснати в хаос! Далеко един от друг. Вятъра ги блъскаше и си играеше с тях.
В тази злобна тъмнина се показа малка фигура на жена.Тя постоянно се спъваше и падаше препъвана от бурята . Пак се изправяше и продължаваше напред! Черна фуния се спускаше окло нея и се мъчеше да я отнесе в небитието. Имаше нещо в нея....
Сигна до каменните блокове. Постави фенера на земята и коленичи. Само сложи едната си ръка на камъка и потъна в мислите си.От окото и се търкулна една мъничка сълза...
Изведнъж нещо започна да се движи! Земята се събуди и вълшебната и кръв се изтласка до всички жадуващи живот!Огнен лъч се изправи към небето! Слънцето показа леко единия си лъч и разбра че вече няма магия! Огря със цялата си сила и се усмихна!
Стопли се въздуха, показаха се птичките и запяха за тайната сила на Сълзата ...
А до най- голямата скала изникна храст.Там се появи само едно цвете, ярко червена роза която не увяхна! На връхчето и имаше малка незабележима топла капка!

.....