Чук -чук & Кой чука ?!

- Аз съм твоят подарък за цял живот! Чакан там вътре, идвам си. Не отвориш ли, оставам отвън. Дали ще изхвърлиш и мен на боклука?
- Ти много знаеш! Какво съм избутала в мръсното? Нямам си нищо. Имам само себе си!
- Точно, почти си загубила. Въргаляш се в мръсното, във някоя дупка навряла своето аз!
- А шпионка си значи, криеш се в ъгъла. Да ме зяпаш как губя.
- Не съм, но видях! Свита без "бой" се предаде. Свири отбой във нощта.
- Сега пък и чуваш. Дали не сънуваш, или си моят кошмар!
- Ти трептиш в тъмното и не спиш. Прилягаш във унес и ставаш без време. Кривиш се на- сън, стискаш си нещо.
- Ти какво, усещаш ли?! Аз да не съм нечие бреме да висна като тежест във времето.
- Времето е безкрайно! Но пътят ти кратък. Затова съм тук, да повдигна твоя остатък.
- Ето сега стана дълбока. Ако паметта ти е толкова широка, кажи.Как да изляза от тази дупка широка?
- Просто ми отвори да вляза. От мен не боли!/ само малко /Какво мога ли? От тук през ключалката, нищо. Ще се омърся на изтривалката от години и ти ще загубиш!
- Не съм научена да искам и да получавам даром! А ти даваш ей тъй. Плашиш ме!
- Ти ме приеми и ще ме даряваш! И винаги за теб ще остава.
- А ако не го иска това моето, което ти ми оставяш да го приеме! Дали ще порасне и аз ще " умра"?
- Глупачка, от мен се живее! Ще почукам и там и ще ровя. Не разбра ли коя съм?! ЛЮБОВТА За мен все още няма врата неотворена! И съм седнала на теб да се моля.
- Не си ли закъсняла малко с подаръка?
- Глупости!
- Знаеш ли колко дебели врати съм разбила, да вляза! Дори да не искаш аз те дарявам!
Ще усетиш че мърдаш! Дори да не можеш да ме раздадеш, във което аз се съмнявам!
Ти ще намериш твоето Аз! Че те има! Ще разбереш коя си и ще се надяваш!

...

Зъболекаро - системата да те стигне....

Имам ли зъби все още? Според цените вече са на свършване! Няма да дъвча, ще смуча, ще гълтам и ще се задавям. Хайде сега зъби ще правя. Тъкмо сега замразиха мизерната минимална заплата. Да но ценичките на таблото са забучени. Пораснали са гледам.Един зъб ще ми струва храната за една седмица. Ще го вадя щото докато се двоумя той не става за нищо а това което трябва да платя се удвои. А сега и това не става.Събота зъболекаря не работи със "прекрасната"ни здравна система. Ми нали трябва да ме цъкне на компа дали тургам някой лев в общия кюп. Колко го пълних ама изтече, и не само аз...! Сега по- здравно осем лева, по-частно трийсет."Трай коньо за зелена морава!"Та ела вика по- скоро във вторник. Е вече се уредих значи. Ще трая три дена има няма. То пък зъба няма да вземе да ме човърка я. Ще чака!
Еле аз " грешната", ма как можах бе! Да забравя сама да си поискам час, ма може ли да съм такава.Сега вече във вторник няма място и като съм" сгрешила" ще го вадим вечерта.Не може последните дни от годината да ми щукне да го вадя пустия му зъб. Доктора обидих "нежна душичка".!!! Дойде му милостта и вече е издърпан тоя не прокопсаник от устата ми.
Аз съм си виновна! Ще смуча, ще гълтам и ще се давя! Не от храната. От яд срещу една система. Един един ден може да си направя НОВА!

...

Следа

От усещане
прошепва
ела,ела
провлачваща
огнена диря
потъващи стъпки
във страст
преминава
през огън
изгарящ
без рана
на болка.
Тук, не съществува
изгубен за времето
изплува
само горещо
излива се
като лъч на слънце
през облак
на нощ.
Развива
заплетени тръпки
кълбо накатано
ще избухне светкавица
изпепелява
невидим пожар
запален
оцеляващ надига се
и пак потъва
в своя свят
да търси
да се носи
по следата!

...

И котките имат нужда от бельо :)))

Монолог на старата Година

Много съм уморена! Добре че остават няколко дена. Дойде ми нанагорнище със темерути които не харесват усмивката на слънцето! И аз бутах та бутах.
Почнах си началото с голям мерак! Сгорещих я тази земя. Тя като стана рохкава, мека и се нади и и и гна. Останаха някои дупки тук, там.Някои "наблюдателни" точно тях видяха и като забучиха главите не искат да никнат. Голям инатлък! Разболях се да рушкам обикалям и да повдигам. Викам си в латергия са имат нужда от стрес. Пуснах им дъжд, хич не ги размърда. Пльоснаха се в кишата и решиха че предават Бого дух. Е е е ама няма да стане тази работа!
Взех една бодлива разцъфнала сопа че като ги наложа току виж са излязли от унеса си и са се зазяпали в слънцето. Даже го по усилих. Да им препече онова замръзналото къде са го скрили и не го показват та да се види.
Да ама сега изчезнаха нанякъде. " Извря им чайника!"Изпариха се като роса сутрин рано. Във коя ли бърлога са се наврели? Пак ще дърпам и те ще ми се разтягат като разтопена захар на петдесет градосово слънце. Какво ли ще стане ако ги цамбурна в морето? Бая е солено, ще се изопнат като кожа за цървули. То май не остана друг начин във саламура та да им щръкнат корените!
Ще се разсъхнат бе. Едно бурно есенно въхрушче със вода няма да е зле. Еликсир от свекавица да се раздвижат че нямат ищах за нищо! Хранителни и чудодейни сокове директно че ги изпускам. И пръчката не хвърлям нищо че и окапаха листата.
Махнах и това сгорещеното. Но всички ще ги завия "мислозюрган"! Да ги понатисне и им дойде акъла на мястото си.
НО ТОВА ЩЕ СВЪРШИ СЕСТРА МИ !:)))
Сега ще ви видя вази! Тия които не искахте да никнете при мен, не цъфнахте, не вързахте, и накрая плод не дадохте!
Сестара ми е люта и не се дава ЛЕСНО!
Така ще узреете при нея та чак се ухилвам!
Отивам си със усмивка, много голяма!
Колкото една Година!

...

Ще Има

Цвете за Нова Година!
Слънчо не се шегува. Първата усмивка, кокиче наднича.Снегът си замина, скри се някъде! Ни малък спомен за студ. Уплаши се нещо. Само дъжд, крокодилски сълзи на Зимата. Но земята попива и ще се покаже То. Малко, нежно камбанче и невидима музика! Бяло, но топло и красиво. Първия боец на Пролета! Ще се изправи на първия ред като всяка година, без страх. Дори от някъде в скритото да се зафучи мраз и то загине, не му пука! И Пак, пак всеки път е първо! И винаги е толкова прекрасно както преди. Не му личи че е мачкано, прекършвано или го е нарупвал метър сняг. Чака си първият топъл лъч на слънцето, сякаш го дебне. Изниква си скромно и малко нахално. Или по-скоро с кураж да се изправи срещу леко утихналата зима, без да знае след като дигне главицата какво го очаква!
Ще посрещнем с кокиче Нова Година, вместо със сняг!

...

Неканената Гостенка

Кога влезе в домът ми? Леко на пръсти, обула си моите пантофи. Не усетих шум, стъпки даже и скърцане. Аз оставих вратата отворена, грешка не затворих. Може да съм очаквала.
Промъкна се като крадец по-нощите. Съгради наковалня, кова желязо и чука, чука! Затвори ме в клетка от сънища. Понасяш ме като призрак във облак от пукане. И знаеш ли кое пука.....пук, пук!Разруши ми вратата. Аз онемявам като портрет от стената. Без звук, без стон, без нищо във собствения си дом!

КОЯ СИ ТИ ?
Звезда от небето. Далечна и смразяваща. Затова ли са тези тръпки на студ от замръзване. Дали ще оцелея след твоето връзване със въжета от лед!
Да не си вятъра?
Той ме носи във ураган от разрушения.Тръшва ме под масата на съмнението да се скрия от бурята с камъни!
Щом токова боли значи си слънцето, може би! Искаш да ме подпалиш, със огън от вътре който вечно гори! И после ще се измъкнеш пак като крадец по нощите.
Коя си ти?
Бетсвие което разрушава и не се обръща назад!
А аз като някой оцелял от погром ще се надигна от нищотото!
Не те искам! Иди си!
И този път ще заключа вратата. Ще остане само ключалката ако ти е достатъчна.
И не си Добре Дошла в моя дом!
Госта който дойде тук и е желан, може би ще остане!

...

Колко ми трябва ?!

Като отворя очи да се почуствам добре! Да заключвам вчера поне за малко. Не че няма да надничам през ключалката. Поне мога да хвърля ключа през прозореца. Да дигна поглед към новия ден и да си казвам.
Хубаво е че днес се събудих!
Ще чуя една хубава песен и ще се " загубя " за няколко минути!
В стиховете на някого ще настръхна. Ще тръгна по-думите и ще стъпвам леко по-сричките на някой който е разголил душата си!
В пътешествие и приключение ще се унеса в страниците на приказка. Ще пътувам в редове на фантазия преплетени от спокойствие и шанс за победа със мисъл.
Погледа си ще избистря със мигове на снимки и случайните кадри на радост.
А лошото ще пречупя под различен ъгъл. Ще го погледна от където си искам. Като лента от стар филм. Отива зад вратата, във кошчето. Заключено е там.Само ще надничам без да го гледам изцяло, за да си взема поука и кураж. Да не се повтаря!

Колко ми трябва днес!
Един Истински...................!
Като отворя очи, да ме попита.
Как си!

...

Коледни задявки в снимки

Моите любими.Къде е тръгнала тази шапка?

...

Пламъче

Свети във дъното
малко, но силно
буря надигаща
в тъмното
вихрушка
пепел и дъжд
не гаси се
тънка нишка
тлее в калта
пали се
светлината от сила
на нещо
извиращо
от някъде.
Дали е Вяра
за утре че го има!
Или Надежда
ще бъде!
Най вече Любов
че съществува!
Може би заедно
в огън голям
не загасящ
вътре, не изгарящ
не в дъното
навсякъде
грейва
Светлина
прогонваща духове
чакан ден
на бялото, топлото
ЗА
Надигащо цвете
което
някой е смачкал
но живее и чака
Пламъче!

...

Стъпката

Навсякъде блещукаха лампички. Домовете ослепяващо красиви и накипрени от стопаните си се бяха спотаили в очакване. На всяка врата се виждаше венец от борови клончета, подканящ и напомнящ че очакват честит гост! Само в края на улицата, там в тъмното сякаш нямаше нищо. Дори не се виждаше от къде да се влезе. Но къщичка имаше, малка и схлупена. А снегът и виелицата направо я правеха невидима в здрача. Все още не беше замръзнало и малко момче се надбягваше с времето и студа за да влезе точно там. Успя да замъкне шейната със дърва пред вратата. Влезе запали печката и светна. А вътре легло със момиченце бледно, болно е сигурно.
- Виж какво намерих скъпа! Ръкавички със слънце тъкмо за теб. Когато ме няма и е студено ще ти ги слагам преди да изляза. Ето и кукла, малко старичка ама става. Да не ти е мъчно когато ме няма! И малко хляб и сирене, дадоха го от магазина . Разчистих кашоните,утре пак ще отида нищо че е празник. Ако ме питат, ще искам ябълки. За теб, от онези червените. Обещах на мама преди да отиде на небето че ще се грижа за теб! Какво не бих дал да си добре! Аз ще легна на твоето място ако трябва, ама не става! Имам едно желание, да видя усмивката ти! Това ще е най-големият подарък за мен, нали е Коледа ! Студено ли ти е? Ще легна до теб да те топля. Гушни се!
Пелената на съня се разстла из стаята и дори огънят замря във старата печка. А звездите заблестяха магически и фортуната изведнъж утихна!
Срамежлив слънчев лъч освети стаята. Момчето се стресна, до него нямаше никой. Отвори очи и замря.
- Честита Коледа братко! Ето печката запалих, значи вече съм голяма. И чай ти направих. Но дървата са на привършване та....
То стана унесено, без да приказва сякаш си беше глътнало езика. Излезе и тъкмо взе връвта на шейната и спря.До шейна беше замръзнала стъпка. На кого ли е?
На Коледа стават Чудеса! Това му стигаше!

...

Добре Дошъл

Празник
разшетай се
нещо липсва
вървят
като паметници
като сенки
не усещат
помилвай ги
да празнуват, да лудуват
да светнат
от вътре
като звезди.
Тръпка
ми направи я
това ти работа
задължение
НЕ
детска игра.
Празник
не призрак
проснат сред свещи
за погребение.
ИЗВИНЯВАЙ
унесох се
поне нишка
на музика
извай
избутай
черното натрупано
в боклука.
Празник е
направи го
да го Празнуваме!

...

Като стръкче

Трева във Зима
изправено и зелено
във белият студ.
Малко петно
но хубаво
последният цвят
на Лятото
останал в борба
за топлина
и място
под слънцето.
Стърчи си
така замръзнало
вцепенено
но в Цвят
напомня
все още го има
Живее.
Вятърът дори
да пречупи листата
на Пролет
точно в средата
от сърцето
ще поникне наново.
Като стръкче
трева
във зима
искам да бъда
днес ако замръзна
без страх
със Надежда
че идва "Пролет"
да поникна отново!

...

Чувалът на Дядо Коледа

Той се загуби. Или по-точно го откраднаха.Като прекрачи границата на България и се изпари!Тъкмо Дядо Коледа си показа носа във държавата, и хоп изчезна. Има още малко време ще прескочи до полицията току виж се намерил.
Няма никой бе " бомба паднала или димка е пускана". Къде ли са отишли всички? Ще поседне, има зор ще почака. Както си беше задрямал в студения коридор и се стресна от сърдит глас.
- Ти къв си бе е е ? След малко отивам на банкет. Нямаш ли си друга работа та полицай ти трябва. Не може ли един път да не ви виждам ваз бе " мърши"! Защото само като ви зърна и се махам от сградата. Докато няма труп не поглеждайте насам, ей. Пък ние ще дойдем да го преместим в моргата да не ви пречи.
Какъв е този маскараден костюм? Както сте се юрнали из града, не може се разбра кой кой е.
Може да си терорист и да се каниш да сложиш бомба на моя любим ресторант.
Къв ти е проблема? Ти да не се мислиш за Дядо Коледа? Измишльотини, да ме баламосваш! Да не те сложа на стола на истината и всичко ще си кажеш. Ще ми разваляш вечерта, откъде на къде!
Тоя от викове посиня.
Дядо Коледа стана, само го огледа от горе до долу и той млъкна. От джоба на стареца се показа едно мече и падна на земята, той не го взе. Тръгна към вратата и изведнъж изчезна.
Полицаят се наведе взе го от земята и го позна. Това беше неговото мече когато беше дете! Седна на пейката в студения коридор, и се върна там където беше забравил!

...

Официално

КЛУБЪТ

Който аз разгледах и прецених че там е моето място, вече си има Официална страница!

Там посетителите точно и ясно ще получат текущата и вярна информация за Клубът,

и каква е неговата цел.

Може да прецените като разгледате ТУК.

Коледниче, от пъпка до цвят

Преди няколко дена както си чистех във хола
го видях, цялото отрупано във пъпки. Натикано в ъгъла, не бяха забелязала че вече се е приготвило за празника! Малко беше прашасало, позабравено цяла година.
Иначе е грозноватичко но като наближи Коледа се разхубавява! Не знам как става тази работа?! Едно растение нали, не може да мисли. Да ама прави така че на един от най-големите християнски празници да разцъфтява! Има необясними неща. Намират се и такива "учени" да започнат да ги до уточняват. Вместо това могат например да измислят начин за изхранване на третия свят!
Моето Коледниче понякога се шегуваи цъфти през юли но само с няколко цвята. Голямата си красота показва на Рождество Христово или Коледа, както ви харесва! Първата пъпка и цвят показвам и на вас. Весели Празници!

...

Новите Дрешки

Надебелях тия дни. Не е от манджи или някакви глупости, които някое мръсно подсъзнание му идват! Елхички, картички и банерчета всичко си хапвам. Не си падам" кулинар", затова направо от нета. Големи красоти и сладки работи има в пространството, ма не може всичко кражба си е! Минах на диета де, само полезни работи си взимам.
Ма женска му работа все нещо трябва да се нагласи и това е лакомия, малко и за кич. И едно по едно натрупах си се.
Реших да си сменя Дрешките, тясно ми де! Да ми е широко и удобно.
Ма мали и и то съвремените модни тенденции "ум да ти зайде"! Ходих рушках, не го харесвам това новото бе! Ми лигаво ми е. Та отидох на шивач, както казах не умея някои занаяти. На Промоция, безплатно срещу Коледа ще ме облече. И екстри някакви ще имам. Това " поли, рокли" не го искам! Панталончето със джобчетата (сигурно ще има повечко от сегашния ми) ципчета, да и такова ще има. Та като облека ще видим на новото бързо се свиква!
То хубаво, че шивача е майстор! Да е жив и здрав за такава "сакатура" като мен!
Вече си имам нова премяна.

...

Знакът на Майката

- Събуди се. Много ти идва спането.Трябва да си преди слънцето иначе пак нищо няма да свършиш. Продойха като баща си. Откъде ви открих и сега трябва да ви нося на гърба си. Ти трябва да си заслужиш мястото в моят дом. Че ядеш от хляба ми. Дишаш от въздуха ми и се задушавам. Минаваш ми пред погледа и започвам веднага да се нервя.Ти си черното ми петно!
Гласът на мащехата му кънтеше като от отвъдното и сякаш идваше от тръба.
Измъкна се от нара на който спеше, облече се набързо и право на дръвника. Колко голяма е тази брадва в ръцете му и тежка. Вдигна я и пра а а с сцепи се, силен е за годините си. Още една и, цепеницата рикошира и го удари по главата и то припадна.
Като се свести видя стълба към небето. Реши че неизвестно ще е по-добро и започна да се изкачва. Намери се в едно прекрасно място! По средата му имаше трон на който седеше майка му а край нея пееха птички!
- О моето момче какво правиш тук? Не ти е време да ме изместиш от мястото ми! Все още имаш дни във долния си живот. Може само малко да поседнеш в краката ми, да ти се порадвам!Дай си ръката да я стисна. Бебешка беше когато я оставих. Пораснал си!
Ти моето дете преминавай през лошото като през сън от който винаги се събуждаш защото идва утро! Слънцето пак изгрява, но за всички! Не задържай злоба и отмъщение в себе си. Всичкото зло е пепел в краката ни, не и в главите ни! Можеш да го стъпчеш като направиш само Добро!
А сега .....
Свести се, някакво топло езиче му ближеше лицето.Едно такова малко, сиво котенце. Само едното му краче не беше нещо в ред / някой го беше ударил/.
Разтвори дясната си ръка която стискаше до болка, все едно искаше да запази нещо! По -средата на дланта имаше малко червено сърце. Прегърна котето и го погали по- крачето. Изведнъж за миг то заприлича на останалите и котето се мушна в пазвата му, сякаш беше намерило своята Майка!

...

Как Дядо Коледа премина в нелегалност

Много е тесен този комин! Прекалявам със хапването. Ми оставят ми хората. Обичат ме все още! И традиция си е! По някое парченце пайче с месо, печено бутче от пуйка, и глътка бренди от поставената чаша. Взимам от всякъде да не ги обидя защото все още вярват в мен! Сега някой си доктор иска да корени тези неща. Явно за него Коледа не съществува, или не иска да има такава. Не го помня като дете, може да е възпитан в лош дух знам ли. Ще се опитам и тази година да посея малко повече чувства у хората!
Ох най сетне се измъкнах, то всяка година е така. Не е от храната а от добротата и вярата в чудесата останала у хората!Сега да побързам до другия дом, че от разсъждения .....
Я кой е поставил бариера на пътя.
-Покажете си книжката за правоспобност Моля! Карате с превишена скорост! Със не регистрирано, не легитимирано превозно средство! Имате право на една еленска сила а вашите са повече, не мога да ги преброя. И колан не сте сложили, той даже не съществува във вашата" каруца"! И не може, това какво е че ще лети ей така?! Лъхате на алкохол, пиян сте въобще няма да ви меря промилите, ще счупите апарата! Та затова конфискувам всичко, барабар със......, а вие и документи нямате значи! Марш от очите ми да не ви опандизя!
- Не се плашете, тези тука са изключение! Докато се оправят нещата преминавам в нелегалност и пак ще има Коледа! Ще си хапвам и пийвам от вашите оставени под елхата дарове за мен, защото не сте загубили духа си! Бе с един бърз крос ще обиколя цялото земно кълбо.Нали така посъветва доктор Грилс.
Чакайте ме, идвам!
ВЕСЕЛА КОЛЕДА !

...

Да вдигнем чаши ИЛИ моето Пожелание

ЗА малкото което ни стига!
ЗА здравия дух който ни дига!
ЗА майките, без които не може!
ЗА децата и вечни усмивки на лицата!
ЗА приятелите които стоят на вратата!
ЗА любимият със скрития поглед!
ЗА чувствата във мъка и радост!
ЗА хубавите неща които не могат да бъдат изписани на лист със думи, защото са много!
Пожелавам
Всичко това което и колкото трябва!
Наздраве! И във всичките дни във годината!
/предварително поздравче/

Ще има ли елха ? !

Ставай мързел такъв! Днес вече е двайсет и трети и мръкна. Ще има ли елха? Какви са тия мачове срещу празник а ? Сигурно и свършиха елите. Ай са ревнали децата излизаш навън да се вдървиш защото времето зафуча, после те изтипосвам посред хола и те накичвам, да знаеш!
Къде са ключовете, пали старата лада и отиваме в гората. Ще скрежясам и аз, иначе ще забегнеш в кръчмата да догониш топката по стадиона. Дано се смили Дядо ти Коледа над теб и ти подари малко акъл! Ако не това поне футбола да изчезне/в земята да потъне със стадиона му я/. Ще я подкараш ли тази таратайка най-сетне. Слизай че побеснявам, децата чакат бе. Поне тук някъде от някоя градинка/ боже какво доживях/.Тътриш се като охлюв. Сега що падна? Спъна се.
Я какво имало тук, по средата на асфалта. Едно малко борче, какъв късмет!
Твоят ще е, на мързеливите. Ама най-вече моят че не се краде такова нещо. Дявола ме буташе да се хабя! А и ти три дена не си дигна партушината да купиш. Ще взема чука и
прас, никакъв мач. И без това от теб няма ред за никой, ако има кво да се гледа! Дигай борчето внимателно и в къщи.
Стигнахме значи и асансьора не бачка за проклетия.Дръж дръвчето кандилкаш се, бутал си от виното за Нова Година.
Я от втория етаж момченцето, до вратата е и плаче! Сираче е не помниш ли?
- Детко вземи тази елха, занеси я в къщи. Знаеш ли че на Коледа стават чудеса!
Хайде и ти мъжо, утре ще потърсиш изкуствена за нашите. Нали имат нас двамата, значи е повече!
Да се прибираме и да чакаме Коледа у нас!
/и без глупости нали/

...

Къде е звездата

На върха на Душата
свита в клони
в бодили
одрана в ненавист.
Нарисувана някаква
ще сложи
да свети студено
като маска
при залез
настъпващ.
И ще чака
нощта на сълзите
дъх студен
във гърдите
не тупкаща самота.
Там горе
няма ли една
във излишък
за нея никога
само падаща
се вижда в тъмата
и едно желание
остава скрито
В Душата.
И в утрото
на новата линия
ще се окичи
с фалшиви блясъци
с прическа
надута радост
и малко усмивка
копирна
дрехи
втора употреба
щастие
с поглед
забравена любов
а в себе си....
Душата ще плаче!

...

Лентата

Понякога си я вадим! Уж сме я скрили дълбоко в някой тъмен ъгъл. Но както си седим и ни щуква и тръгваме да рушкаме. Знаем че ще боли!Кадри от мигове, дни и години и" Паметници". Пълно е с тях сега. В едно близко минало там е било пълно със хора, които като пчелички са пърхали из тях! Сега са запустели и ще се срутят, ще си заминат в забрава. Моят първи който остана в " стоп кадър " беше Родопа. Отначало работеха хиляда и триста човека. Не можех да науча имената на всички. Поздравяват ме а не знам от кой цех са! Трудна работа беше но като се разбираш със хората деня ти върви. Няма да разтягам думи за частните кланици и бройката им, открити от бивши директори след като фалира Родопа и се пръснахме! Бих искала само с две, три думи да си спомня забавни случки.
Имаше една пълничка жена. Един ден аз със моята щуротия и закачих на колана бели бъбреци от агне / знаете какво е нали да не говоря глупости :)/.Щом се наведеше да работи и те се мотаеха, и така цял ден.
Друг път пък пусках във джоба на друга/ страхливка от мишки защото аз не съм/ парче черна кожа от говедо. Тя като бръкне, гледай пискане и ритане. Ама бягах на далеко защото се знаеше кой е :)! Бе весело беше ...
Вече оставих три "Паметника".А колко още има във Добрич. Стават за музей на развалините и разрухата!Само че прословутия обувен завод за който може би сте чували ще го събарят зорна.Ще правят МОЛ.
Откъде я изрових тази лента? Но това не е филм, а действителност!

...

Какво никне там ?!

Някак в сухото
без вода
и грижа с Любов
в сянката
показва се нещо
защо ли се крие
навело глава
срамно А
да търси място
и щастие
ще излезе криво
някак си
да наднича
от тук, от там
ще бъде на осмици
овързано
да се върти
да търси слънцето
да бърза и то
"некадърното"
за милувка
лъч светлина
ще изпъне дъхчето
не го ли стъпчат
ще цъфне
там горе
на връхчето!

...

"Аз мaгаре ли съм"

Дълги години някой се опитваше да ме убеди че съм магаре. Първо уж съм човек на който обещават толкова неща че чак си мисли че влиза в Рая! Да ама не. Още отначало,дори не си се осафиречил на кой свят си и усещащ болката от тръните на баззаконието и безхаберието на някои хора. Явно съм си била виновна. Хайде първия път не знам, ами после...Аджаба как си слагах тия самари сама толкова време и не усещах тежестта им а!
Ами време е да се по изтърся и да си върна човешкото. Нали сме родени такива!
Забелязах тия дни като си "ходя" из блоговете това КЛУБЪТ при БАЛТАЗАР и надникнах / не хапе/и го разгледах отвътре.
Каково предлага:
- представителство
- избор на прадставител (кой да бъде)
- възможност за постояна комуникация с представителя
Решавам да опитам защото все още мърдам и мога да направя нещо за себе си!"Но ако легна под някое дърво няма да стане, нали!" По добре нещо ново което не ме мамило и ми дава шанас и ако погледнете по-отблизо ще видите че има смисъл ама трябва да се пробва . Не можем да кажем това не става като дори не знаем даже за какво става дума! Аз видях, и засега там няма да съм "магаре".
Надникнете при КЛУБЪТ, може би ще намерите още едно свое място!
Но трябва да направите малко усилие поне да прочетете за каво става въпрос, преди да го сложите на тепсията при другите.
Не бъдете безразлични!
Всички се раждаме със свободна воля и ние трябва да се опитваме да правим нещо за нея!

...

Капка

Червена
и вряща
на дъното в бутилка
след изпита Любов
преглъщам
последната диря
към сладко лъчение
стискам пръсти
кръстосани в кръг
от трепети
на милувка
от нежност.
"Пияна" насън
от блян
от изпитото тръпнещо
на изказан копнеж
залитащи думички
О_ _ _ _ _ .... _ е
и се събуждам
във утрото
жадна за нещо!

...

Празници

Какво е това?! Отрупани трапези ли! Или промоцията на разни предмети които ни дебнат на всеки ъгъл! Написани проценти се ширят от всякъде да уловят поредната си жертва. И едни навалици от хора...Имат, нямат харчат за разни бездушни неща. Къде се загуби човещината която пристига само по- празник?За показно да покажем че сме състрадателни, точното място избрано някак си," герои" излизаме! Някои ще празнуват някъде не тук при студеното, на Канарските острови например, забравили пътя за връщане към обикновения ден.Не трябва ли и той да е празник нищо че не е наречен. Да излезе обикновения човечец безгрижно от вкъщи. Децата в домовете да им е наред да не мислят със грижа за утре! И старите хора да не изчисляват цяла година паричната добавка по-празник. Да е празник всеки ден! Ако е така на хората, тия които не им е до празнуване ще усетят че все пак са нещо! И може би ще имат поне един специален ден в годината! Но нека те си го изберат не написан на календар, а техен в сърцето!

...

" На четри очи "

МОЛБА

Скъпи Дядо Коледа

Знам че имаш много работа тия дни. Един голям списък ти стои забит
с габъра на стената. Но аз бих искала да ми отделиш време да ти кажа
моето желание. Но на "четри очи", защото е малко особено! Затова веднага
ще ми кажеш дали е по-силите ти!
Бих искала наново да изживея Детството си, ако може!Като се събудя, мама да ми каже."Добро утро слънце мое!"Да ми измие ръцете, да ми сложи чисти дрешки.Искам и приказка да ми разкаже,нищо че е сутринта . Да не знам какво е глад. Също и татко, но да не пие. Защото тогава става лош и взема пръчка!Да не се крия като зайче от страх! Накрая и кукла, обикновена без косичка може, да не късам кочаните с царевица че ме наказват.
Това е. Май няма да стане Дядо Коледа. Затова направи децата сега щастливи! Не като пораснат да искат да стават отново деца!

/всяка прилика с действителни лица е случайна, няма такава/

...

Кой чука ?!

На вратата от мисли.
Пак е препълнено!
Някак объркани, не знаещи пътя си.
Въртят се във кръг омагьосан!
Подскачат, ровичкат.
Понякога в болка и стон!
Настръхнали, търсят място.
Но лентата все разпокъсана.
Спряла във дъното, не върви.
Унесени да се блъскат в пространството.
Не виждат зад себе си.
Тя е малка, дребна.
Но хубава мисъл!
Дали ще успее?
Да излезе, промуши от въртежа!
Или ще смачкат и стъпчат.
Не дават предимство.
Тя е толкова крехка!
Колко и трябва за да изчезне?
Може би тя е ключът да поемат нанякъде.
Или така им изнася?
Една голяма плетеница, не разплитаща!
Страхливци!
Харесва им.
И място и болка.
И как може онази малката да показва света!
И остава сама, тази дребната.
На опашката.
С надеждата че ще изплува от някъде процеп до вратата.
И ще се докосне до нея, за да Почука!

...

Какво прави моята котка

Когато не спи.Без думи, защото снимките го показват.

Приказка за Човека

От три дена Дядо Господ имаше световъртеж! Болеше го глава, имаше някаква празнина и не знаеше със какво да я запълни. Трескаво си галеше брадата и се чудеше.
Огледа небето, беше си цяло само че бълваше дъжд с гръмотевици и светкавици заради неговите болки.
Земята беше променена . Разстлана като несъмнена красота също потъмня като усети празнотата която чувстваше.
Реките които беше изваял за да пеят на земята, сега плачеха и се изливаха.
Дърветата бяха на един ден а листата им жълтееха и падаха като попарени.
Птичките усетили общото безспокйство, бяха се скрили някъде без дори да изпеят песента си!
Притъмня, слънцето залезе по- никое време сякаш се мъчеше то да запълни липсата и да спре тия вълни.
Трябваше да мисли бързо! Какво не достига за пулса и живота който беше създал. Ако не усети значи вече не е всевишен и всичкия труд за един хубав свят са били напразни!
И в миг ....
Това което липсва ще има тяло силно като Земята, но не толкова голямо.От него ще извира енергията на вулкан!
Голяма мисъл и съзнание която не свършва като небето! Понякога ще разсъждава бяло като малки, усмихнати летни облачета.Но когато излезе ураган от зло ще е черна, градоносна и страшна и ще сее разруха!
Ще има усещания и чувства като реките. Плитки и нетрайни като поток в камъни.Или дълбоки и големи, приличащи на пълноводна река която търси голямото и бурно Море от Любов и Обич!
Защото той ще ги направи две по две, като дърветата и птичките.
По едрото ще се нарече мъж! Винаги здраво и силно.Приличащо на дърво стъпило здраво на земята с корените от Вяра и Надежда за слънчева светлина на Щастие и живот без вятър!
А клоните му ще останат протегнати да чакат дугото.Него ще му казват жена! Която като птичка ще намери своя дом при листа от усмивки! И ще построи със тия горните любовно гнездо. Ще го подържат двамата здраво,иначе ще отлетят децата на
Радостта, и ще остане пустота!
И да бъде всичко едно, извади част от сърцето си и го раздели по равно. Защото те са едно Цяло!
Като помисли, веднага стана като всичките му чудеса, изведнъж в главата му нямаше и белег от болка. Стана му всемирно! Настъпи някаква особена тишина и спокойствие.Беше намерил и сътворил това което търсеше за допълване на света.Нарече го ЧовеК!

...

Зимно Умуване

Сега да не вземете да се оплаквате че съм тук. Може да ме усетите, да ме пипнете дори! Отворете прозореца де. Голям рев беше за мен а сега сте се изпокрили като мишки в дупки. Някои sms ми пратиха, само при мен не дойдоха на ушенце да ми кажат :
- Ела че ни е мъчно за теб!
То фотоси ли не бяха със снежинки и човеци.Някои цели гори със сняг къде го няма пуснаха по жицата. Ето сега вали, взимайте шейните и навънка. Що не щете бе? В едни писания се пързаляхте до "дупка". А големи сте били, срам ви е! А такива мили думи ми написахте всички, че се затрупах като от лавина. Аз не хапя, само малко ще по измръзнете. Ще се почуствате за малко отново деца. Пък и сега света е луднал и кой ще ви обърне внимание! Някои искаха и в снега да се тръшкат. Ще почакате малкичко, до утре може и да стане. А онези с найлоните, да се пуснат поне веднъж. Може после да съжаляват че не са се върнали в детството си поне за един ден!
Ако не излезете и без това закъснях, така ще се разфуча че...
От мъка ще натрупам преспи и три дена няма мърдане. Смилете се над мен! Или това което четох по мрежата е лъжа.
Ето тука съм, няма връщане до пролетта, когато излизам в почивка. Елате да се забавляваме заедно!

....

Плач без сълзи

Трън от забрава
впил жило
отровно
болка невидима
вцепенява.
Призрак без име
без мисъл
на радост от цвят
без усмивка сияйна
от лъч на поглед
и нежна
милувка в надежда
от слънце на щастие.
Черното,
бяло сменява
в самота
като птичка
в студ се свива
Любовта
и бавно умира
без песен!

...

Специално две

Днес като куцото магаре, защото по-рано не посмях да си го кажа или по-точно напиша. Та навършвам два месеца в ТопБлог и ще надраскам някоя и друга дума. Ми на месеца ми се взе пипето от главата и .....

Специални благодарности че го има ТопБлог на Дзвер! Събира ни всякакви.
А бе тук се чуствам добре . Е от време на време съм като необрано лозе ама навсякъде се въдят лисици!

Искам да надраскам още за подадената ръка на:

Владимир Иванов(krizt)

Павел Николов

Лили
gloхy-floхy

И на другите, ама тези са първите.Не може да не са специални! Защо ли? За такъв новак като мен/демек бебе/като го подпират бързо прохожда.


Аз статистика няма да вадя, не ми е по-сърце. Даже забравих рано сутринта на кое място съм. То си пише, аз като едно време първо на тетрадката да го усетя после на компа. И като го включа виждам че за два месеца доста ме повдигат и взе да подухва.
А ние бебетата сме малко изнежени, вземем да кашляме и да се сополивим. Е все някой се намира да ти даде успокоително чайче!

За вас днес е обикновен ден. Но аз моя си го направих малко ПО!
Защото може би намерих със моите драсканици своето място !

...

Пулс

Идва
отива си
болка гърмяща
от всякъде
жадна
рана тръпне
някъде
усукващи капки
изгарят
диря огнена
звън от камбана
пулсира
отнася
твоето аз замира
и чака!

...

Курабета

Аз съм баба ви Гуна значи. Няма да ми обръщати внимание как ви думам, щот толкоз ми стига акъла! На главата ми останаа пет косъма на кръст. Два бели и три черни. То щот на младини съм мирну сидяла, затова. Сига и да искам само от уста ги дукарвам. То зъби не ми останаха ама все още ми са хапват кур,. абета! Ей сегинка .. дего тоя дранкулник в кой джоб гу турнах, джаисем бе. 089......Пена
- Пено ма, нъл снощи пу тили....пу тилифона речи, ша са сабирами у вас на кайве и клюка ааа.
Да не си ходила у люцерината с дяда Гену овчаря и аз гиралдисах да чакам. Да идвам значи.
Гица там лий, или е ощи у кукушарника с кумшията да събират полузите.Ами Мара щеши лютеница да прай, забърка ли я. Да не е сложила кумпотя от сливи ама ха я.
Да ни сте кусали без мене не кафету, клюките.
- Е е е уморух се да бързам. А сега да чуя хрониката от махалата. Първо аз да кажа. Да знайти кво видях, хи хи. Бай Йордан като си заведи магариту на поляната и го върза под тополата реши да ходи по- малка нужда. Ощи и кату ерген . Знаем се ние.
- Аз днес рану, каза Пена реших да обръщам сеноту. Срешнах Гену. Той като ми дръпна едни погледи и забравих кво ша върша. Като си задумахми, отиде кайвето.
- Аз, рече Гица, както си сабирах яйцата се появи комшията, попчето. Та реши да ме изповяда де...както му е реда...
- Като си ошетах лютивката, измърмори Мара, се усетох избирден че кметя има бардачка слива. А и вчера на зявоя рече ела че пада по земята. Забавих се щот решихме да ги цепим.
- Въх оставих боба на оганю да си ходя бе. Хубаво ги намесвами ами довечера къв ша го ядем ако изгори. Пено ти сложи ли курабета дет ги упечи да ги кусаме ?Ами кайве ни пихме ма! И другия път от времи чухти ли! Да ни си забутвати дранкулницити кат ви дрънкам да ви търся и събирам. Да бягам...

...

Знаеш ли ? !

Кой ти даде право, да мачкаш със думи, да съдиш със права ръка! Не чул, не видял, не разбрал. Хвърляш ги като хапки" омайни" изречения, съчинения, съмнения, клюки защото знаеш че хората харесват това. Захранваш всяко мръсно подсъзнание със човешки съдби, като ги оголваш до кокал!За какво? Да се издигнеш? Ако това е някаква стълба за изкачване до кога ще я ковеш без да ти трепка съвестта/ако я имаш/.
Знаеш ли Човек какъв е от вътре, или тази дума е изчезнала като израз, като мисъл или въобще не знаеш какво означава!
Как намираш само пошлото? Вярно бе, то сега повече върви, като топъл хляб го даваш и се унасяш във пара от "слава"!

Не исках това да надраскам. Знам че няма да се чете кой знай колко. Но всеки ден пред погледа ми минават. Кой с кого...Дали е такъв..Бебето е такова...И бабата..И да не стана и аз така спирам до тук.

...

Моят град

Хубав е градът ми ама защо гостите ги водят в Старият Добрич / ми то нов дали има/! Я как си цъка часовниковата кула. Тя е доста височка и е оцеляла де. И отсреща пише кръчма. Такава е, точно колкото на баба ми хвърчилото! Одират ти кожата за скара със картофи. И едно обслужване, била съм там! Сега не знам как е, не се намъквам, криза е.
Като оставите това тука да го снимат отвън незнаещите дошли от тук, от там и хукнете да се разхождате МОЛЯ не забравяйте да посетите тоалета както му викам аз, вече сте на две бири нали. Вие не познавате града и гледате за табелка с WC, няма да питате я. След дълго стискане намирате една смачкана и забита в земята. Бе с малко по навеждане се вижда. Та някой го е напънало не където трябва! Сигурно е от много мозък, избива му. Като се уморите вземете та решите да ми дойдете на гости ей тъй. Хванете си такси, четри петдесет ще ви струва. Ако имате късмет може и с цената на билета. Знаете ли защо? Кани се да вали сняг, един такъв мокър и студен. Пък чистак-новата "спирка" която постави кметицата да си чакаме на завет изчезна. Баш на центъра и беше най- хубавата. Какво ли е станало?Кой на кого , какво?!Разни работи стават из града, дребни ама ме дразнят бе!

...

Чудно Цвете

Когато зората настъпи и изгони тъмното от Майката Земя, семенцето на доброто се събужда и се оглежда!
Изтърсва защитната си коричка и показва кълн че което е жадно за първата роса от челото на новородено, като попива жаждата му за живот от първия миг в който усети света!
Изпъва гръб че все едно се събужда след невинен детски сън и се изправя да расте към небето. Синьо, без тъмни облаци очакващи буря от злини. Нито светкавици раздаващи огън и смърт на радостта. Няма да вали дъжд от мъка и безсилие!
Защото вече е пъпка, готова да цъфне от докосване на чесността и любовта на невинни и усмихващи се от щастие !
Намери ли са пътя, разцъфтя!
Чудно цвете, с аромат на душа, цвят на сърце и неземно излъчване.Доброта!
Много стършели и оси на злото си блуждаеха, готови да смучат.
И то увяхна и падна.
Слънцето ще залезе от мъка надвечер по- Доброто. Но с Надежда че на другия ден пак ще намери сили да изникне и цъфне. И заедно ще светят по-добре. Сега привечер когато настъпва отвъдното ще се свият в своята защитена коричка и ще чакат Зората!

...

Белязаният

Беше умен, добър.Раздаваше се!
Като говореше всички го гледаха като хипнотизирани. За всеки намираше дума която беше мехлем за съзнанието.
Излезе му пъпка, на челото. Една такава грозна с връх и взе че се пукна. Ама че и миришеше. Накрая стана на рана. По- рано из селото си имаше приятели. Събираха се, веселяха се, сега остана сам! Само кучето го обикаляше и му се радваше.
Усещаше като мине по-улицата, всички се отдръпваха и шушукаха зад гърба му:
- А бе, Тоя краста ли има, що не си седи дома, ще ни изпозарази.
- Не, чума ще е, усещате ли как мирише.Или трябва да го махнем, или отидоха децата.
- Проказа е, каква рана само. Замина си селото без време.
На тези хора беше казвал Добро Утро. Даваше своя хляб. На голите събличаше ризата си. На слабите винаги помагаше!
За една вечер" светъ се обърна"!
Или са били такива. Знаят да приемат но не кое е да дават!
Да усещат със сърцето!
Прибра си двете книги и като се мръкна си тръгна, болен от мъка. Не раната, душата му пулсираше. Не искаше да пречи никому!
На сутринта никой не усети и не забеляза че го няма.Само кучето виеше като на умряло.
Мина време. В един изоставен двор се появи извор, минерален. Пратиха проба, лекуваше рани-не зараставащи.Разчу се и започнаха да прииждат хора.
Изведнъж от някъде се появи бял мрамор."Невидим"човек помагаше и се изгради чешма с надпис:
"Преди да измиеш раната от тялото си, погледни дали няма някоя в теб!"
Цялото село стоеше в очакване.Виден човек ще идва в това забутано село да открива "чудото". Спря черна кола. Излезе мъж със белег на челото, но никой не го погледна. Всички с наведени глави се бяха строили като за Господ.
Като стигна човека до чешмата и протегна ръка едно старо куче излезе от някъде.С последни сили успя да се изправи и сложи лапи върху него. После бавно се свлече в краката му и издъхна!

...

Във Времето

Вериги
горещи
стягащи
махни ги време
освободи
душа
на ангел нежен
що пее
или
мръсница страстна
черна
с горяща кожа
двете
са едно.
Или доведи
спасител на кон
със грива златна
да полетят
в нощта
при звезди
далечни
без блясък
черен
да намерят
прекрасната
Луна
само Двамата!

...

Не Сложна Баница

Покрай Коледа може да ви падне някой ден. Затова може да изпробвате моята универсална рецепта, да видим дали си струва. Разточването може да стане и от мъжа и от жената. Зависи колко е голям мерака за ядене! Всичко трябва да е ръчна изработка иначе се губи и вкуса и аромата.
Продукти:
1. Бяло брашно-тип женско страстно, задължително с любов./може и по-черно/
2. Кофичка кисело мляко-марка"Свестен мъж", с гореща кръв тип Обич.
3. Четри яйца-две мъжки и две женски очи естествено пресни и блестящи.
4. Сода бикарбонат- мъжка, еднотипна / да ръси една баница/.
5.Щипка сол за вкус- от скрити сълзи/дали мъжки или женски, може и двете/

Начин на приготвяне:
Това всичкото се замесва във бяла забравена Нощува със нежност. Може би трябва да се понатисне, иначе как ще шупне за разточване! Оставя се да втаса според времето и еуфорията от очаквания глад. Разточва се със гореща точилка, на кори по- желание според Тепсията! Загъват се по пресъхналите и топли кори на тръпнещи гънки а между тях се слага огнено Сирене!Пече се във фурна без часовник до забрава, не изгаря.

Да ви е ....... както го чувствате!

...

За шаранчетата

Сетих се снощи по-никое време за традицията или по-скоро за рибата.Ама за тази къде я нямаше в моя хладилник. Той си беше празен като гол шаран без люспи! Хем хубаво че ако си беше рибешко щях набързо да го хакна в тигана. Мразя ги бе, мирише ми на тиня и пръст. Тази празнина в хладилника също не ми по кефа и корема, ама криза си е какво сега.То и политиците ни като като тлъсти жаби в блато. Да ама те си ходят " по водни лилии" пък ние в тинята!Взели са ни за балъци, вадят ни с въдичките изстискват ни хайвер чето, и пак ни пускат да се поохраним да имат запас и занапред.Та загубили сме си традициите нанякъде ами!
Събрах след дълги тършувания някой лев и тръгнах за прословутия шаран. Като слушах рекламите за цените ще видим какъв ще го намеря първо защото закъснях и след това да го купя ако ми стиска. Ценичките значи:"Умрял" шаран 5, 50 , "Жив" такъв6,50/дали плува не видях/ , филе8,50/ да отида ли на язовира, или да не отида/.
Ето и магазина.Съвсем никой няма, как така?!Насреща ми един хубавец с една бяла престилка.
Уж питам пък пелтеча:
-И и и з з вине те имате ли един гол шаран за мен, с с с м м ятам да го пълня!
Един дълбок и тежък глас ми отговори:
- По това време вече няма, но за вас аз мога да бъда и шаран ако желаете!
Не знам да плувам ама...

...

Музешки Неволи

Тая моята Руми ли е, каква е, мръднала е ви казвам! Всички знаете какъв ден сме днес. Да ме ръчка в пет и трийсет да драска! Боже кой вятър ме довя при нея и до гроб няма отърване. Не съм си отворила половината зъркел на съзнанието тя ме налива с мисли и кафе в не знам кое време! И всеки ден все тъй. Не може ли днес да е изключение бе кукурдясало.
Че като почне едни писания "ум да ти зайде"! Тя си мисли че прави нещо, драсканици бе!Не мой се спре в едно ами днес ако ме люшне до гребена на вълната и ме огрее слънцето. Утре и скимва да ме захвърля в тъмна дупка, вътре какво има не се знае. Ошмугли ме!
Аз нали трябва да съм красива а?Ще ми опадат ушите ако не чувам прекрасни и хубави работи. Ще залинея като ме тръшкат такива откачалки като нея!
Който ме спусна от горе, да вземе от време на време да ме прибира че не се трае!
Тя и котката и тръгва подир нея.Ми ако вземе да пропише! "Направо ще издам багажа!"Една такава войнствена, все на бой налита. Ще остана ли цяла или ДА!
Като ме по намачкат и изпохапят тия двете, току виж тая Руми написала нещо за Любов че да ми се наместят Чакрите и да ги изтраяя!

Бе аз що не взема да изляза в отпуска а Ха Ха Ха!
Дали какво ще стане :) :) :) ???
Ма дали ми се полага!!!!!!

...

Танц по жарава

Огнена жица
пламък извиращ
пробуден вулкан
изпепеляващи тръпки
недрата неземни
разтърсиха
НЕЩО
изригна
огромно вълнение
запали дърво
не зелено
и стана жарава
бързи стъпки
в танц до червено
в забрава
за времето!

...

Ден за "Почистване"

Днес има време.Ще гледаме повече изгрева! Той както винаги избутва тъмното да си отиде. Набързо ще си заминат черните сънища. Това е като начало, светло и чисто!Подканя те да се по изтърсиш от праховете на фалшиви" скулптури", които се ронят и те заливат със пръст!
Линийка светна на стъклото! Я слънцето се усмихна!Стичат се малки, цветни пътечки по лошия вятър в очите ни!
"Да измием мислите си."
Да заприличат на капки роса оцветени от слънце.
Смях на дете, щастливо в игра!
Чиста Любов на жена в утро!

Да посрешнем утрото със стихче:

Добро Утро Слънце
Не се ли измори?!
Всеки ден да се събуждаш с усмивка!
Да я даряваш на всички.
На хора, рибки дори и мушички!
На лошите които се крият по-заспалите улички.
Едно и също.
Винаги по-равно раздаваш!
И на всички светлина даряваш.
Добро Утро Слънце!

...

Какво съм

Не желая безразличие.
Не се виждам предмет. Да забършеш със кърпа и захвърлиш във ъгъла.
После да му местиш мястото защото ти пречи да ти пече слънцето.
Да ме побутнеш за да си гледаш телевизора.
Или просто да не си спираш погледа.
Само понякога по рядко от храна, да кажеш Ела!
НЕЩА!
И идол не съм!
Да ме "лъскаш", показваш пред хората.
Като някоя златна вещ да заключваш във сейф!
Да ме вадиш от тъмното когато ти хрумне.
Не искам звезди от небето!
Подаръци скъпи не чувствам!
Цветя също неща.
Искам Любов, погледи, думи, време, уважение Само за мен!
Може да са трийсет минути ама да са мои!
Защото просто не съм само жена но и Човек!

/всяка прилика с действителни лица е случайна , няма такава/

...

По Пътя

Вървиш си по-Пътя на живота.
Понякога нежен и мил като майка със малко!М м м, мирише на мляко. Бебешки устни леко
засмукват животворната смес. Някак си както приказка е или "чудо"!
Така си и ти. Днес се събуждаш добре. Всичко ти е подредено и някак си летиш в своя свят на мечти.Всичко се върти около теб и приятели и непознати.И се издигаш в едно голямо нещо в пространството на живота! Хубаво ти е!
Но понякога може и да е като мащеха, която като си отвори очите се чуди за какво да се захване.Може само защото си я погледнал, да те удари!Или не си "полетял" да свършиш нещо дава пъти по бързо и вече ще бъдеш наказан. Пък ако ти дойде и дума да кажеш може и да не ядеш!
Както в живота!
Някой те гледа от високо и е забравил че до вчера е бил с теб на един път.
Този който работи добре и съвестно не се оценява. Вървят парите и чий син или дъщеря си и на кого си човек.
А ако много приказваш могат да те изкарат и най-големия некадърник дори да им казваш
истината и "земята под тях да се клати"!
Понякога е така.
Хубаво е да погледнем живота през своите очи. Той не е вечна приказка, както детето не остава цял живот при майка си!Не трябва да мислим че вечно сме подтиснати а да направим някакво усилие!" Така никога няма бъдем жертва на мащеха!"
Всеки сам избира пътя си!

...

Роса от облак

Роса от облак
на Любов
в утрото
набъбнали капчици
чакат
да бъдат изпити
от жаден.
Извор
с вода
на усещанията
се излива
в звук
на песен
шепот
да погледнат
очите
да протегнат
ръцете
да отвори
сърцето
на не усещащия.
Лъч
от слънце
на влюбен
прокрадва се
в ледени блокове
да ги стопи
да бъде Пролет
в Душата
кълн горещ
или трън
в забрава!

...

Имам Право

Имам Право
За място под слънцето!
Да ме огрява.
Да му се радвам.
Да ме дарява с усмивка!
И като си легна да знам че отново ще изгрее за мен!

Имам Право
Да дишам чист въздух!
Не омърсен от хора жадни за пари и власт.
И когато се изпълнят гърдите ми,
да почуствам силата му без страх!

Имам Право
Да живея във тази Държава,
като един Пълноценен и Равноправен Човек!
Не за всяко нещо да прося.
Значи щом Аз и давам и тя да ми дава.

Имам Право
Да се движа спокойно на тази улица!
Без страх че ще ме блъсне пияница.
Че ще стане побой и ще има смърт и кръв без виновни!

Имам Права
Още много, да не задълбавам.
И ти имаш права, и той!
Но как, но кой?
"Не падай на колене!"
Не се моли!
Не оставяй сам а опитай да " извоюваш"правата си.
Ето ТУК можеш да опиташ!
Ти избираш!

...

Късметчето

Лошо му е, вие му се свят и една глава.Разболя се Късметчето. Май защото го подритваха и не го виждаха. Това човеците вече са по-лекото и по-мекото!Е как беше едно време! Оставаха всичко и тръгваха по-широкия свят да го търсят за да разберат къде е. Сега то ще ги търси или всичко ще тръгне без Късмет.
Ето първия, скитник .Седнал под дървото и чака.Ядоса се вдигна крачола си Късметчето, ритна го по-задните части и каза:
- Ставай бе , виж кой ти е дошъл!Какво чакаш, манна небесна ли?!Все някой да ти даде. Да беше стар а ти си млад. Можеш да метеш улиците. Дърва за зимата ще нацепиш. Все е нещо. Заработи късмета си!Не може цял живот някой да ти изсипва отгоре.Утре като останеш без мен в тъмното и се спънеш кой ще те дърпа! Или ти се пада в дупката без време! Ставай веднага.
Скитника стана, изтърси се, намери една метла до казана за боклук и започна да мете.
Продължи пътя си късметчето, да се раздава. На пътя му един гараж-кръчма. На една маса хубав, но вече пийнал подпираше главата си. Край него десетина празни чаши а по - земята се въргаляха бутилки. Запретна ръкави Късметчето, взе една полу пълна чаша останала случайно и я изля на главата му. А не възприема значи. Тресна бутилка по-главата му и рече:
- Тая кръчма ти е изпила и акъла и Късмета! Заприличал си на нищо! Вдигни си яките парцали и отиди в дома си. Там е половината ти живот! Другата, утре рано като станеш на работа, не в кръчмата. Нали си зидар а а! Малко сила трябва за пиене, ама много за работа! Ще удавиш Късмета си в градуси и ще умрем двамата в някоя канавка. Това ли искаш? Да трупясаш в тиня!
Стана човека, бутна чашите и се запъти към дома си.
До гробището в дъното където стигна Късметчето, беше се простряла жена и плачеше.
Току що заваля и дъжд. То леко я дръпна за косата да го усети и каза:
- Виж, вече те гледам като плачеш петнайсет години.Мъката на сълзите е пробила сърцето ти! Достатъчно го жаля. И без това беше лош човек. Не те е уважил на живо, не те е целунал, не те е погалил, и не сте си казали две хубави думи! Заради него остави истинската Любов. Тя те чака там на ъгъла и с моя Късмет може би ще имаш щастливи дни!
Жената стана бавно и унесено се запъти към мястото.
Вече уморено реши че е време за почивка и тъкмо да си тръгне и се спъна в нещо. Я чанта с бебе. Пак някоя е оставила детето си без Късмет. Но то реши да се раздаде изцяло.
Там някъде жена от дълго време чакаше за такова "богатство"!Затова взе бебчето и го сложи пред нейната врата. Само почука и се скри. Врата се отвори, две ръце нежно повдигнаха детето и го скриха набързо навътре.
Ето вече я свърши. Дано хората не слагат Късмета си в хартийка и не го здъвчат като храна с безличие и безверие! Той си е там, вътре в тях!Само трябва да го извадят и да се борят за него!
А ма то ще помогне, утре пак на работа да раздава Късметче!

...