Теменужке

- Туй ти ли си ма? Сякаш оня ден та гледам като подкарваш кравите на село. Забрави ли го, Гингинрлик Трън. Изчезна избирден. Тези рогатите мучаха от радост и се усети че си се пръждосала! Ма какво поглеждаш като змия със зеленото. Тя майка ти та роди със кафяви очи та чак черни. Въх мари, тази коса всичката твоя лий? Кога беше при нас имаше една проскубана пирга. Пък и този цвят къв и, саренбозев. Носът ти бе кобилица със две грозни кофи, сега ми мяза на напръсник. Боже, ми усните. Сякаш моята червена кокошка се е надупила. Ушите ти де са? От малка та бъркахме със великанския заек на кумшиити. А какви гърди си завъдила само. " Селската дойна крава ряпа да яде!" Като знам ващия род, прави бяха, като дъски. И полата дето си я нахлузила като тасма, дего платът?
Що мълчиш ма? На село много ти лопаше балалайката и все припяваше че този живот селски не е за твоята фиданка!
Я каква кола.....! Твоя ли е ?
- Госпожо бъркате нещо. Каква е тази Теменуга? Аз не виждам никъде тука цветна градина. Не ми се врете из краката че ще ви сритам, ама ще си олющя обувката. Пък и сигурно сте неграмотна. На колата пише ТАНЕЛИТА
- Киро излез бе. Какво си се тръшнал като кюп в моята кола. За какво ти плащам? Не за дебелите ти ланци и келевия ти фитнес във който по цял ден висиш. По бързо бе идиот, че в Планета ме чакат. Ще подшушна на Коко че не струваш и ще фърчиш. Пръждосай я тази, търпя само фенове. Аз фолк певица със Коко ли съм или лукова глава!

...

Защо

Си толкова топла
плава в галоп
да търсиш
потоп
за залог
къде прави почивка
и намери завивка
събра
такава съдба
дали от сълза
на детска душа
това не е огън
да си гореща
била си отсреща
малкото се изправи
болка и здрач
във смях се удави
ти попи тази част
и покри я със страст
капката
която допирам
още нещо намирам
две линийки бели
два контура
през дългия път
падащи, ставащи
погледи мрачи
погледи ясни
накрая са страстни
пълни с любов
скрита сълза
от щастие падна
тя не стигна земята
ти попи я с ръката
затова си гореща
Снежинке
има още
но ти се стопяваш
толкова топла
измивам очи
всички спирки
при мен си оставяш!

...

Унес

Въобще не ми идваше на акъл че музите почивали. Усетих се защото моята е забегнала от вчера. Чак по никое време /тъй като нямам муза/ се сетих че днес е петък и сигурно я е хванал уикендски унес още от четвъртък. Явно съм и в повече, ама се траем нали си моя!
Не ми идват никакви мисли. Ако се завърти някоя прилича на есенна вихрушка пред блока. Приказки хич. Те и без това рядко извираха, та сега направо са пресъхнали. И надрасканите стихчета с които често досаждах сега не се появяват, ни едно.
Завряла се е в някой спа център да си почине от мен. Но после ще се върне още по-хубава! Така че някои ще си починат от нас, ма малко. Другите ще и почакат разкрасяването. Пък и ако се отбие в някой мъжки блог! Музешка работа!

...

Нещо хубаво

Но гориш
и мълчиш
къде да те пусне
гърди да отпусне
пламък безценен
леко мъждукащ
току все пропукваш
искри от пожар
париш
но си дар
защото изтриваш
сънища лоши
дошли по галоши
разнасящи кал
разтягат реки
от много сълзи
носещи жал.
Малкото слънце
което изгрява
беше скрито
залутано в
черни облаци, диви
светкавици страшни
със стряскащи гриви.
Днес вече си плува
расте и не спира
и някаква сила
от него извира
понякога мило
поглежда
погалва наоколо
и главата си свежда.
Но когато му блеснат
очите горещи
огнени пещи
изгаря
във свещи
пред камина
без вещи
постелка за двама
дъх до тавана
в нощта от забрава
без име в миг
се изправя
в утро сияйно
и започва Денят
дали е ужасно
или прекрасно
този изгарящ
товар
да е приказен
дар
по добре
светло, омайно
дори леко да пари
отколкото, тъмно
безкрайно
в някоя дупка
свит на възел
да чака отгоре
юмрук да удари!

...

Пълноводна река

От пролетен дъжд
на младостта
се носи покрай
разцъфналия бряг
пристанище чака
нейния бяг
ще покаже ли своя флаг
на кораб голям
или ще се крие
в кутийка от порцелан.
При буйни морета
и ветрове
дали ще се спре
във своето кътче избрано
или ще се размие
във вълните жестоки
няма да покаже
своите усмивки широки.
Ако може да смени
малко свойта посока
с помощта на насока
не да се лута
времето заминава
само спомен остава
от буйната младост
да се чака Радост
от което сам е постигнал
и разбрал че Късметът
маже би е намигнал.
Не се съжалява за
косите сребристи
бръчките лъчисти
от някъде долетели
най-вече
за годините отлетели!
Като си видял
в очите мечтите
и сте събрали
звездите
не се усеща
как времето
отминава
и всеки в сърцето
вечно млад си
остава!

...

Някои взели да """ мислят """

Пак влязох в грешка.Цял ден вчера нямах нет и от скука вперих поглед в телевизора. Право в новините. На някои им дошла " мисъл свише "! Това осемнадесет години вече е твърде много, та тези предлагат промяна в закона за даване на щофьорска книжка, вече на шестнадесет години. Как кои, инструктурите. Може би не всички, но тях ли ще броим или ще чакаме повече деца да излязат на пътя. Не че се е приело, ама знам ли!Естествено че на децата чиито родители им дрънкат джобовете и нищо не им отказват ще са на линия. А другите или ще врънкат в къщи или ще работят някъде нелегално и пак ще изкарат пустия му курс. После ще доработят някъде и за една кола и отиде та се не видя.
На това му казвам печалба от " кървави пари" / да ме извинят всички които четат за тежките думи/. Там на пътя ще застанат нашите деца! Те не осъзнават какво, къде и кога със колко! Но на нас възрастните къде ни е разума?
Все още има държави в които не е позволено това на тези години а на двадесет и една. Нека поне едно нещо запазим, децата си!

Никога няма да забравя как преди две години моят син загуби трима съученика в катастрофа. Точно пет дена преди матурата. Бала се въртеше до безкрайност на компа а детето ми ходеше напред, назад. Аз не можех да направя нищо!

Накъде сме тръгнали със тази съвест ?!

...

Празник

От победа
която си чакал
да хванеш себе си
преди да си плакал
след поредния удар
на колене да не паднеш
да усетиш земята
хрущивият вкус
на пепел в устата.
Чуваш в себе си
ясния шепот
гласчето
в сърцето
да "убиеш"своята слабост
не със сила и ярост
хвани я
с конец на търпение
без всякакво значение
сложи я в торбичка
самичка
не я ли затвориш
път ще поеме
ще станеш жалък
толкова малък
в света на зверилник
там всеки хапе
без ясна причина
щом път си му минал.
Голямата злоба
да замине за проба
в чакъл или пясък
не излъскана
в блясък.
Удави в безразличие
всяко безличие
не гледай
лъжата в очите
щом тя ти намигне
обърнеш ли гръб
твоето име
тя ще задигне.
Бъди горд
но не егоист
мирен и честен
поне пред себе си
ще станеш
известен!

...

Сутрин

Рано
във тишината
себе си намирам
всичко разпиляно
по ношните кули
спокойно и тихо
аз се събирам.
Времето е заспало
горещи бълнувания
не разгадало
потъва
неясна картина
разгъва
но не в снимка
а събрани мечти
рисувани
малки, тайни мигове
скрити в ъглите
бленувани.
Докато се събуди
светът
приказвам за малко
със тях, погалвам ги
почне ли глъчка
и отиват да спят
не се движат ярко
за тях ще жалко
да се загубят
затова си ги крия
нощем ще пия
ще горя
като факел
но не и предател
своите нежни неща
не ще си затрия
насищам
сърцето си в сън
в зора се събуждам
със магически
звън.

...

Скрити

Сълзите невидими
надълбоко
дупка пробиват
търсят
място широко
и покълва тъга
само погледа
светъл до вчера
помръкнал
показва леко
смехът е замлъкнал.
Понякога по поръчка
разтягат се устни
правят не естествена
глъчка
маска на клоун
боядисва с боички
отвън има песен
веселие си се вихри
пеят птички
да видят всички
откритото
но остава
скритото
там рядко някой
наднича
черно и мръсно е
има за чистене
не всеки
се врича
предпочита да бяга
от тук да изтича.
МАСКИ
какво ли
има под тях
сред фалшивия
смях
понякога е открито
но друг път
завинаги остава
зарито!

...

Вироглава овца

Роди се във стадото
още от малка
тръгна към
блатото
така го наричаха
другите
забили муцуни
да си трият
заблудите
във трънки големи
за тях
не бяха проблеми
а рози червени
без да виждат
бодлите
ще има изкарат
очите
не ще си признаят
и да си траят
за своите грешки
човешки.
И тази овчица
сред стадо голямо
вместо да блее
се опита да пее
да измени
посоката бясна
макар че е ясно
че тя е едничка
за ясна промяна
ще остане самичка.
Дори заклеймена
тя се обърна
на другия карай
дори и две, три
подир нея
потръгнаха
спряха да блеят
свободата прегърнаха!

...

На кръстопът

Ако в миг
се избистри
коя е посоката
в път да поеме
да се пречисти
мисълта
върти се в кръгове
до забрава
нима е забава
да влиза в себе си
на възли се връзва
дърпа задъхана
пада, изправя се
и се забързва.

Четри хоризонта
се движат по лента
по кой да се носи
свободна и волна
без горещия натиск
на много въпроси.

Дали натам
при вечното тъмно
където има мрак
и не ровичкат със
крак
да се зарови във
сняг.

При вечният пек
ще отвърже възела
за който няма лек
изгаря
малко памуче
на пепел превръща
своята същност
и пак се завръща.

Да се върти
във вихри незнаещи
днес уж тихи
прикрити
утре беснеещи.

Най верния път
да усети
на първия лъч
ИСТИНА
която свети
да се влеят
ако успее
кои перипети
ще спрат нейния порив
да събори
стени от въпроси
без помощ да проси.

Само верен приятел
ще почука
без да ровичка
навътре със кука
тук, там ще погали
със дума
съвет ще даде
и ще поеме
по друма!

...

Една Лемурка

Нещо се обърках, да гледам телевизия. Да не попадна на предаване което не ми е по-сърце включих на Animal Planet. Филм който може би съм гледала. На горския път лежеше мъртво лемурче. Беше паднало през нощта, не достигнало му нещо да задържи нежния си живот. Майката Лемурка го гушкаше до гърдите си ! Миеше го език сякаш искаше да го накара да мръдне. А козинката край очите и започна да се мокри!Пискаше, и в мъката си не помръдваше от мястото на което го беше намерила. Нейното стадо си замина, тя си остана там без да се замисли по нейния си начин че няма да оцелее сама!
Пак се сетих за подхвърлените бебенца. Може дори да не ги знам всичките. Но ако ги научавам ще ми дойде нанагорнище! Не знам какво да си мисля. Безсилна да направя каквото и да било освен от време на време да издивявам. Уж човека е най-умното?!
Един човешкият живот е безценен! В последно време са и повече!
Приравнен със камъните и мръсотиите под някой мост!
Зарит или по-скоро изхвърлен най отгоре в контейнера за боклук!
Дори в тоалетна е слаган.
Кое е това нещо което би направило това???
Не човек, не е и майка! Дори животно не е!
Няма сравнение за тези, но все пак.
Лемурката е майка!

...

Рисувам

Със думи
твърдо и ясно
първо небето
прекрасно
ще украся
на пистите бели
ще прогоня облаци
навред долетели
да затулят
нежното слънце
което наднича
от кътчето малко
да "умре"
ще е жалко.
Затова му изписвам
погледи нежни
то ще си трае
горещи целувки
от вятъра
също наслагам
от тях се нуждае.

Кое е небето
което в миг е светло
в другия затъмнява
и бурята загърмява?!

А слънцето, що е
тук е, пък го няма
зрителна измама
или нужда голяма
от повей на тръпки
да се чуят
скритите стъпки
да го събудят
от сънят му дълбок
плува по пътя широк
намира своята точка
излиза във изгрева
написва своята
плочка!

Рисувам си с думи
малко неясни
в тях нещо скрито
чака от някой
да бъде открито!

...

И заваля

Януарчо се спря зад вратата, наведе се и погледна през ключалката в собата. Тъкмо се беше унесъл в шпиониране и штр а а ак. Отзад приближаваха стъпки. Ми ако е лютата му сестра Марта пак ще си изпати. Натирва го като измръзнало куче под курника. Леко се обърна като чакаше дълбокия и поглед, да ама не. Той бил Февруар, дребния му брат. Уж един такъв свит, мълчалив ама както си стои....
- Фвруаре де си бе?Аз като хвърлях камъчка на прозореца да идваш, къде се беше заврял. Уж си малък а току за известно време порастваш и пак се смаляваш. Какви ги вършиш, не ти е чиста работата. На това отгоре сега припираш зад мен и ме стряскаш. Взимаш ми акъла, той и без това половината изтече. Ето имам един бял косъм на главата от миналата година. Пак от дяволии де. Та сега падна с фихрушка на земята от уплахи.
Добре че дойде, имам мисъл ама заедно значи. Разбрах че шантавата ни сестра се запиляла да търси влакна и там подобни за мартеници. Пък това си е нашето време да се вмъкнем в механата и. Там пази лековитото вино за хората. Не сме го дегустирали де. Има един катинар обаче.
Февруар нищо не рече, бръкна в дребния си джоб и извади изкривен пирон. Скръ ъ ъ ц и вратата се отвори. Лъснаха едни бутилки на малкия слънчев лъч който успя да се промъкне. Като огнени пламъци заиграха по тавана и омайваха.
Двамата братя се намъкнаха като сананбули пристъпиха със поглед вперен в тях. Взеха да отварят бутилка след бутилка. От третата озлезе писмо.
- Пак сте вмъкнали вътре магарета такива. Даже не знаете къде се намира лозето. Искате пак да минете между капките и аз да си трая. Ето и Времето с което конуштисвахте не е с ваз, защото го забравихте. Сега аз и то като ни се дигне чивията ще разберете как се произвежда вино. Ама вие и мярка нямате като се прибера не мога да вляза защото сте се проснали на пътеката. Дори сега от разстояние ви усещам че се хилите.
Обирайте си парцалите от там че да не си дойда без време и да се разфуча както аз си знам по женски. Ще ви изтече и последната капка която ви е останала в главите. Бягайте че ще се върна!

И заваля сняг!

...

Искаш

Приказка
ти си голяма
тя е измама
измислица някаква
красиво кътче
натурян рай
в който всеки
играй
мъгличките пеят
тревички се смеят
и ярки звезди
край теб се люлеят.
Ти се радваш
на всичко това
защо не разбра
светът е кален
нали е реален
спри, фантазираш
виж къде се намираш.
КОЙ си ТИ
глас от нищото
някакво шушкане
търсиш жертва
каляш в лъжи
готови за мушкане
със разни сълзи
черни помисли
дошли от мръсното
да развалят
детски души
ти си нещото
което руши.
Тук е затворено
за теб, място няма
ти създаваш всичко
що е измама
Нима не си се унасял
във тези полета
на цветни дървета
където клони
танцуват
рибки не плуват
въртят се в захлас
във въздуха нежен
а ти си наежен
пораснал си бързо
какво имаш
в себе си
че е толкова твърдо
кога твоето детско
превърна се в камък
станал си жалък.
Приказка
не чете се
тя се усеща
намираш истината
и я каниш на среща
няма ли малка
детска усмивка
затваря вратата
и миг си отива
а ти разлистваш
страници бели
думички златни
къде са, не знаеш
от теб отлетели
дори не разбрал
какво означава
отишла е някъде
своето слово
да подарява
тя продължава
по пътя широк
на вечните деца
да се раздава!

...

Какво си ТИ

Човек
който обича
чувства
музика от цветя
техния шепот
усеща насън
ухаещ на приказка
носен от прахче
от сърцето
на тичинка.
Не нищожество
безимено
идва, довлечено
тъпче със крак
пъстри полета
от нейде заръчано
да бъде сиво.
Нека е
блестящо и диво
излъскано от искри
на дълбоките чувства
на някой сполучил
да хване дъгата
преминал реката
на дългият път
на свойта Надежда
дори и пререждан
стигнал до пристан
с Любов.
Ще я скрие
в сърцето
преминал полета
останал сам
по пътя изписан
бил е залисан
да търси съкровище
без страх
" от чудовище"
затова ще я пази
там на дълбоко
в място широко.
Ако някой усети
звук от цветята
ще остане унесен
на първия ред
на място в позлата!

...

Тръгнал Зайко да се жени

Ставай Зайко
стига наня
булка чака
обет стана.
Снощи като се
дотътри
мръсен, кален
и покъртен
мокра беше ти
главата
сякаш скачал си
в реката
лапите ти са одрани
може би заляни
или лазил по баира
де си се завирал.
Снощи кара
мъжко парти
гората ли разклати
там по средата на чеира
дупки те намират
вътре беше
колко глътна
от морковната ракия
и ряпата туршия.
До тебе тук
намирам скица
на мръсница
за последно ли
лудуваш
или пак ще си
мърсуваш.
Майка Зайка
тъй изрече
и синът си
тя довлече
към студената рекичка
Зайко се ококори
и лекичко заговори.
Миналото
беше вчера
днес ще бъда верен
ще стана
заек и половина
дори и за двамина
живота си
ще карам аз
не за час
дългите години
славно ще преминат
защото като се погледна
и аз да си се мерна
да се харесам сам
за другите
не знам!

...

Да виждаш

През пламък
живота си
малък
как си вървял
дали си се спрял
до някой намръщен
нуждаещ
от токова малко
да вдигне главата
погледа гладен
забит е в земята
търси
храна не насъщна
лек за душата.
Дали си се смял
в чертите на другите
или вересия си дал
отначало на заем
после те бодна
трънчето Съвест
надут, възгордян
бил си
не искаш връщане
усетил
какво са поръчали
другите
само във мислите
поел светлината на
чистите
останал си гол
по Душа
дори да грешат
вратата за всички
едно " ръкостискане"
взето от вътре
не студени ръце
някаква чудна
вихрушка, притискане
даваш себе си
без да усетиш
ставаш прашинка
всичко раздал
губиш се в миг
завърташ се в чувства
пак се завръщаш
в същия лик
гол, по Душа
отново си цял
много голям
магически сили
на път за рзпръскване
от къде са
дори не разбрал!

...

" Ша доди - Няма да доди "

Тия дни сме по- авариите. Не се знае като съмне и си завъртиш кранчето, какво ще ти отвърне. Сънената ти мисъл се сеща че доло в шкафа си скатал две златни бутилки. Дори леко да понамирисва на жабешко пак ще си умиеш зъркелите за да видиш....ц ц ц . Не новия ден. Багерът е дошъл. Ще дълбае дълбока дупка за да открие мястото на водното съкровище. Ще го по приберат от тук, от там да не се разпилява.
" Ша доди или няма да доди!"
За колко не се знае. Тя си теква ама, от радост чак по-улицата има. И не само вода. От къде да мина, оф. Крила или гумени ботуши. Дилема ми е. Има едни в къщи но са грамадански. Мъжката част влиза с тях в мазето.Пак по- каналния ред се пълни, на пролет. Та тези де, ботушите ако ги обуя и мина през улицата имам едни съмнения.
Едно че ще направя сеир, къде не ми пука. По- интересното е да не ги изпусна в тинята, нали ми хлопат.
Дали още се продават?
Върти ми се нещо! Защото аз си плащам като "поп" по два и четирсет кубика водичката.
Защо аз си цопам?! Кой аджаба да хвана за... Или неговото място не е там!
Нещо му куца на чивията и не е наместено както трябва.
Аварира твърде често.
На този, или на тези не е! Защото както се казва в поговорката.
"Куче влачи, дири няма!"
За аварии и канали не остана!







...

Разгънах

Картинките
в годините
не спомени запечатани
мигове живи
в чекмеджето опрашени
извадих си снимките.
Тук момиче
не жена
някак наперено
но му прилича
виждам кокиче
отсреща надига
глава
очите играят
устата се чупи
нежна усмивка
някак изпуща
какво ще се случи
като стъпи
на криво
в море от препятствия
но младостта
нали си е дива
бута напред
и пътя полива
и става по гладко
някак по сладко
ще бъде
което на планина
се намира
и без труд не извира.
Черно бели
картинки
цветни мигове
си изплуват
като малки калинки
само точици разни
тук, там се изправят
но пред волността
на живота
в миг се забравят!

...

Свети ли

Бисерът нежен
останал
свил се
в черупка от думи
малък процеп
през който поглежда
се зарива от камъни
остават затрупани
вълничките алени
от тъмна мантия
на кораби
ловуващи
бели идилии
пускат котва
жестока и черна
достигат сърцето
на белите лилии
и в миг бива
прекършена
НЕ
дъгата от думи
не е завършена
за да се коси
като зелена трева
да се обръща
на трънлива пътека
пристъпва се нежно
полека, полека.
Ще свети
със дългите линии
на скритата диря
огнен заряд
ще бъде парад
на словото
написано "простичко"
или някоя мисъл
в едно изречение
излязла от черупка
прочетена
свети си, не е в забвение.

...

Свежо ли е новото Свежо ?

Аз няма да казвам да не би да засегна някого!
1. Няма никаква ориентация.
2. Има хора на които държа пък са не откриваеми.
3. Излиза коментара но не се знае от къде.
4.Моите публикации се смесват със тези в които коментирам.
5. Няма редакция.
6. Слагах си аватара наново, което е може би най малкото.
Ще оставя празно място за да добавя после защото все още съм замаяна от новото Свежо!
7.Допълнително - стари публикации от литература са сложени във Категория Технологии
Пример- стихове при автомобили


....

Имало едно време .....Все същото

Та беше лето осемдесет и девето. Събрали се няколко арабии от гингирлика и рекли:
- Слушай народе! Ние ще ти покажем що е Демокрация!! Ако ни възкачиш там горе на високото ще ти докараме най- прекрасното слънце. Ако не ти опърли някои части като на нудистки плаж ще цъфнеш и ще вържеш невиждан плод!
Дошъл видов ден за беритба.Да ама на гнило и мухъл мирише и се разкапва!
Народа решил да оправи нещата.Пак ще оглежда ще го купуват и ще избира.
Като измътени от запъртъци, не от здрави яйца. Само минали през банята, обръснали си брадите.Ей тия арабиите, и парфюм си нафъцкали.
- Ние сме новите! Ако ни избутате нагоре ние ще ви повдигнем толкова нависоко че свят ще ви се завие. Пък после ще ви пуснем от там по бързо да се развиете.Ще замязате като рисунка на асфалт.
И по- някое време народа забит в земята, затънал в локва и кал премижа изцапан.Надига глава и усеща ботуш от естествена кожа да го натиска надолу. И така като успее да изплува и да промърда решава пак да се променя. Ще оглежда ще го купуват и ще избира!
Показват се на подиума със костюми на Гучи и облечени с рокли на Армани, ония от гингирлика.
- Ние сме вашите нови спасители. Ако ни турите там в голямото да станем толкова че да се хванем за Господа и вие ще се допрете до нас.Пък ако и ореол си имаме и ни достигнете може и да изчезнете.
Влезли вътре пак сменят костюма си. Един път е син в друг момент червен в трети и пъстър. Същински хамелеони пристрастени към вратата на властта. Само да я отворят един път и стават един неопределен цвят и сливат със вичкото в нея.
И все тъй, едно и също до втръсване за тези които които го усещат.

Трябва промяна, не козметична а истинска. Но първо би трябвало да си променим мисленето че ние, ти, аз сме неспособни да ги сменим тия що се повтарят. Да не си мислят че ние нямаме нищо в главите си и не бихме могли да сме на тяхно място. Само малко да отърсим праха на старото и да си измием хубаво очите докато е време и съвсем не сме се загубили. И да се огледаме дали нещо не ни обединява. Аз никога не съм се занимавала със това, политиката, мислех си разни работи. Докато не срещнах Клубът и там намерих вярната информация и нещата които бих могла да направя за себе си.
Какво е Клубът?
Клубът е неформална организация на граждани с интерес към политиката и възможностите, които тя дава за защита на личните интереси. А какви са целите, ще разберете вътре при Клубът
Ако успеем, след време и търпение вие и аз може да сме хората които поне сме направили нещо за себе си

...

Искам

Мечтите си
скрити
в сенки от призраци
все им виждам
гърба
и мъгляви ръце
кръстосали нокти
ги драскат
в клетка от кръв
имат помощ
тъмна сила
извличаща.
Ще остане ли
мястото празно
или ще тръгна
по-жицата
ще се вея от вятъра
прашинка
във черния облак
без страх
да стигна вратата
без ключ във ключалка
само код
да разбутам плетеницата
от цифри и звуци
парещи
камшици изгарящи
по лента
изтрита със гума
превърната
в пясък и хума
размити от
черни сълзи.
Там в дъното
в ъгъла
стоят си захвърлени
в боклуци
свити, съсухрени
в тъмното
виновна аз бях
за тях не копнях
изоставила блянове
сякаш всичко е
гръмнато
не тръгнах по
стръмното.
Сега ги намирам
във прошка се спирам
поглеждам във тях
виждам себе си
обвита във смях
във косите ми
шепоти пеят
аз не вървя
летя и се рея.
Те са при мен
не ще ги изпусна
през бури, светкавици
аз ще препусна
ще търся нишката
да стъпя на нея
ще стигна
сърцето им
и ний ще се слеем.

...

Съботен Гъдел

От снощи не ми е на мястото. Ходи си нещо, рушка и ми избиват едни вълни които ме полазват от всякъде. Обикаля си по чакрите ми и ги разтресва. Те като им се играе като заподскачат и се въртят, не мом се усетя какво им е.
Нещо си бъка, омайва ме някак за по-бърз изгрев днес!Аз като призрак отнесен напред или другаде реших да си изтипосам замаяните черти пред огледалото и малко да ги туря в ред. Брей и пастата за зъби ли е хванала къра че е такава днес.Уф туй било крема за ръце, ма какво прави на четката за зъби.
Пусти муй шашави от мерак за нещо си са ме дигнали посред нощите, глей четри и трийсет.
И като сме се изтъпанчили в кухнята ша пием кафе. Абе бърза нещо, ама не казва кво. И в кафето влезе ша му съй значи. Изгълтах го вряло и ми се опъна езика кат клечка за зъби.Сега той езика де навън и аз правя о у ъ ф, хубаво е че пиша а не дрънкам.
Сега а , аз нали всяка сутрин пиша на тетрадката да го усетя та химикала нещо и той избърза та свърши. В гардероба има. Брей и календар, та днес е Събота. Най-хубавия ден от седмицата.Пък аз съм се зачудила що иска да стане по-бързо. Ми от мерак!

...

ПИР

И амбиция
много е лесно
газиш хора
изкачваш си стълба
буташ в ъгъла
поставяш на тясно
изкарваш тайни
прошепнати някъде
само на теб
бяха незнайни
но ти си решил
да ставаш велик
и се сражаваш
нечестно
не като истински
волен войник.
Не битката
искаш войната
каква е целта
да стигнеш върха
на измамна надежда
и който те види
главата да свежда
да се изживяваш
във своето величие
без мярка, срам
ни доза приличие.
Не ги ли позна
със тях си живял
сега ги мачкаш
а преди си се смял
пели сте песни
дори танц си играл
на някакъв благотворителен
есенен бал.
После стояхте
под капките дъжд
веселяхте се заедно
потънали в кал
седяхте в нея
мръсотията
забравили времето
пътувахте в мечти
заедно държахте
стремето.
А сега погледни
не усещаш ли
разкапва се всичко
потънало във ръжда
измъква се лекичко
последния миг
останал
и се превръща във лик.
Тръгваш нагоре
оставаш един
подхлъзваш се лесно
не е ли чудесно
че ти се връща
със същия удар
НЕ
това беше сън
завърни се наяве
и ако нещо си има
прилика
помисли си
в тебе е волята
би могъл
да му смениш облика
от тебе зависи
как ще живееш
дали истински
ще се смееш!

...

Душата

Е стон
отекнал в камбана
блъскан жестоко
ей така
не погледнат широко
не видян
че е цвете
а не бурен изникнал
всеки да отскубне
когато си иска.
После захвърлен
на камара от тръни
оставен да изсъхне
на съдбата от слънце
без капчица милост
дори колкото зрънце.
Понякога на света
шега му приляга
не умира това
що някой залага
получава милувка
от някъде
и се събужда
от съдбовна целувка
готов да поеме
за всякъде.
Скъп хербарий
повдигнат от клада
запазил прясна
своята вътрешност
да се изтърси от сивото
да потърси
своята същност
в дивото.
Малкото семенце
да извади, на бремето
да го пусне по вятъра
и да се вее във времето
назад да остане
затрупано
не само да чака
прихлупено
да изскочи наново
да влезе в Душата
и да рови
да никне злината!

...

Боклуците боклуци правят ИЛИ изчистения стил

Чистичко е сега! Лъжовна работа. Какво ли се крие под снега? А той днес взе че се стопи. Колко много "красоти" от боклуци! Правят си изкуство, натюрморт на трева или как да сътворя пред дома си неповторима картина. Ма харесва им сигурно. Или са побратими със отпадъците и вместо да им ваят портрет и да си ги гледат те направо ги тръшват пред прозорците си. Мен като не ми трябва такава компания и не разумея от изкуство, да зяпам встрани ако не е вече запазена марка във същия ред. Дали аз съм капризна или е твърде " нарисувано" та чак ми втръсва.
Рядко е едно такова изчистено, по-моя вкус!Някой ей такъв малко по-друг, малко луд да вземе да го развали това пластиката от хартия, найлон, станиол, лични мръсотии и неща които не ги знам какви са. За колко време ли? Ако имам таймер не го пускам, ще се повреди от бързане.
На мен ми харесва изчистения стил! Чисто зелена трева. Бих могла да седна на нея ако поискам, без да засегна нечий труд къде го е натурвал наоколо.
По дърветата да не висят торбички и да плашат птичките. Нищо че може да обидя някой който ги е пуснал и си прави изкуство от клони с найлони. Да си останат едноцветни, пак във зелено. Пък и те по- пролета ако някои са забелязали си цъфтят. А а сега ми дойде мисъл, от после. Тези които изпускат торбичките "помагат" на не цъфтящите.
По-моето просто прозрение е, че аз не разбирам нещата.То всичко си е едно, и си приличат и се харесват. Боклуците сътворяват и се изживяват като боклуци!Аз да се изживея като булдозер! Бих могла нали да развалям, да натрупам камари и после сама ще товаря. Останахме малко ние такивата! Много се присъединиха към боклуците и си творят и това е. А аз не разбирам нали бях ЛОША!

...

Изпи ли я

Чашата
не нея
това което вътре
бълбука
някой налива
и те кара да пиеш
дори да горчи
ти пак ще мълчиш
паметник
ще стърчиш
ще се давиш
навън ще излиза
ще си бършеш
устатата
със ръкава от риза
и пак ще поемеш
подадена чаша
дори да си знаеш
че пиеш си каша
и ако не искаш
да глътнеш
последната капка
присяда
ще усетиш шамар
със широка захапка
ти ще си кажеш
той си е лек
но си забравил
че ти си Човек.
Да я блъснеш
да се разлее
да я смачкаш
със крак
дори някой да казва
ти си глупак
ти знаеш ли кой
ръка ти подава
и ти маха със пръст
няма да шаваш.
Глътка от локва
е чиста
от побутнатата
кана с вода
от "мръсни ръчища".
По добре жаден
или вземи си я сам
дори и отритнат
при "тях" нежелан
вместо да надигнеш
тази чаша дълбока
измий си очите
издишай широко
и се огледай
за тези които
вместо да пълнят
догоре
или те я изпиват
или скачат със теб
върху нея отгоре!

...

На сън

Ли бе
че се показа образ
приседна
вперил оня поглед
взе ръката
целуна я нежно
и я задържа
като съкровище
което беше изровил
от място
търсещо нежност
и нещо отгоре.
Как бе намерил пътеката
която води натам
за да извади
туй що беше скрито, заровено
разпределено в торбички
забучено с малки иглички
сложено във" ковчег"
на забравата във времето.
Заспало в тъмата
без светлина във позлата
или някакви трепети
само малка свещица
изправена плашещо
пламъче някакво
светва, угасва
чакащо
ще пламне
ще изгори до дъното
или ще се изгуби съвсем
да изгасне във тъмното.
Дали реалността
пътува във сънища
или те си отиват
в реалност
това е скритото
нещо незнайно
или някакво кътче потайно
което чака
да бъде открито
от две в едно да стане
да не бъде зарито
затова си се рее
чака оня
своя спасител
да каже Кое е!

...

Ще може ли

Да поникне нещо
в боклука
да вони, да тъпчат
то да вирне глава
и да не му пука.
Или
преди да покълне
мисъл да излиза
да се спре за малко
да поразчисти, разрови
да си направи място
и да никне нагоре.
Не може да се разлисти
във планини от пепел
и разни мисли
че всички трупат
а никой не чисти.
В някой е останало
в това еднообразие
светла и прекрасна
цветна Фантазия.
Не всичко бяло
е станало черно
да се изхвърля наред
било ни е вредно.
Така между многото
сиви парцали
които всеки хвърля
кой къде свари
ще изхвръкне
малкото червено парченце
ще се загуби
и няма да поникне
като огнено зрънце!

...

Отговорност и уважение

Това е девизът на Клубът във който имам честа да членувам. Ние неговите членове си го избрахме чрез гласуване.
Но той си е само за нас!
Защото решихме и поехме без страх към Клубът за да поемем отговорност към себе си. Това е нещо ново, но за да разберете поне трябва да погледнете във Клубът за да не помислите за изкривената информация която аз мога да ви дам.
Отговорност и уважение
Това е едно наше свободно мнение или решение към самите себе си и членовете на Клубът! Но сам никой не може да направи нищо.
Всеки държи всичко във себе си. Не може постоянно да се присламчва ме към нещо остаряло което ни е до болка познато. Задали ли сте си въпрос?
Каво искате?!
Какво ще можете?!
Какво ще постигнете?!
И къде да опитате?
Опитайте в Клубът със
Отговорност и уважение

...

Обърканaта Работа

Збърка се, гората. Не бе в ред нещо!
Сутринта беше мрачна.Мъглата не падаше от горе, извираше от земята. Вместо слънце сияйно, блестящо все още си се блещеше луната.
Гората се чудеше да става или ляга, завиваше със юрган от листа и като се усетеше че не е време го хвърляше на земята. Ту дигаше клони нагоре да търси лъчите или се навеждаше веднага надоло и уплашено започваше да приляга.
Сякаш светилото искаше да свети когато не трябва, да вземе мястото на луната и да си спинка. А тя от своя страна не искаше да си отива, пазеше небето като запазена територия, правеше си оглушки четиридесет и осем часа и си плува и си " щурмува" взе си го за гърбина.
А доло край храстите във сенките полутъмни вълк си пасеше трева и си хрускаше шумно. Но нямаше за него блажено спокойствие защото елен чакаше скрит в засада да го захапе с удоволствие. Гладен е рогатия ама сивльо се крие и избилата пот няма кой да изтрие. Защото и четрите му лапи бяха заврени ....и от стресове нямаше как да ги вземе.
Таралеж се гушеше във листака защото знаеше че змията го чака.Разтегната като царица ще му налее кръвчицата в бъклица. Леко я чуваше като примлясква, ще му оскуби бодилите и в устата го джаска.
Лисица се тресеше от страх зад дървото. Трепкаше тънко, заек страшилище я гонеше звънко. Имаше тикове, трепереше и окото, криеше под мишница опашката си от злото.Взе да и пада косъм по косъм козината красива , само като види тази усмивка червива.Скърца със зъби и се хили под мустак ще те хвана лисундро пак и ще останеш с един крак.
Жаба стръвница се зъбеше към гнездото. Пълзеше на талази, ще ви хвана перушани вази. Ще ви глътна на хапки, да се задавя даже.
Щъркел забрави да литне от стрес, сви се във дъното и наддаде ухото. Идва ли тая напаст към него, и поглед зареян спасението къде го.
Мечка във дупката се свила уж глуха от главоболие. Пелтечи и пита. Ко о о й т т т а м, кой ч ч ч ч ук к к а.Аз съм дивото прасешко и си нося рецепта за мечка със картофи от власешко.Съжалявам че няма моркови тука ама гъби изрових там доло в боклука.
Събуди се Горската Господарка от патардията от своята дрямка сладка и видя че всички са затънали до шията.Всеки желаеше мястото на другия не беше за него ама го гонеше както лудия без да се умори, не както на своето .Уж не бяха всички за там където стояха но си мълчаха.Сякаш всеки се радваше че му е излязъл късмета и можеше да си го върне на оня що го беше тормозил и изведнъж всички станаха работни и се рзсшетаха. Бяха чакали да затвори очи, ето без надзор даже нямаше и лъчи. Сега ще трябва да ги подбира, да разгледа тяхната вътрешност, ако трябва ще ги затвори за да намерят своята същност! Цялата гора ще преброди да не вземе някой да се изроди. Ще сложи всеки на това което му се полага а не живота и съшноста си те да залагат. Всеки трябва да бъде това което го има не да дебне другия и неговото да взима!

...

Да обичаш или Да не обичаш

Не е толкова лесно
не се изпълнява поръчка
която уж си дал
без задръжка и спънки
от препятствия бесни
или радостни песни.
Нито залък голям
който трябва да глътнеш
не дай си боже несдъвкан
присяда без капка Любов,
която ще дойде когато си иска
и ти ще я приемеш
ако ти стиска.
Защото ще беснее,
ще ти пее толкова много
че ще получиш откат
от огнен заряд
и ако си сам и не я споделиш
събираш я в теб и оставаш"сакат".
Като птица без полет
останала в зима, трепереща в студ
но дори и тогава чакаща
Пролет ако я има.
Ще се заровиш във дупка дълбока
да лекуваш своите рани
на душата широка.
Ще очакваш лъч Надежда
със чувствена горяща прежда
да ти погъделичка лицето
да стопли средата на сърцето
и тогава може би ще усетиш
че нещо в тебе лудува
и някога, някъде ще откриеш
че истинската Любов съществува!

...

Огледалце, Огледалце

Я кажи, не лъжи!
Коя е тази която ме гледа
всяка сутрин отсреща.
Сякаш е била на среща
със времето.

Пронизва ме със
прозорец от сънища
разпилени по-друмища.

Каква метла да избера да разчистя?!

Да не ме полазват пъпки
като лазерни тръпки
струящи от дулото на нищото!

Да се обърна ли да не виждам
да те счупя теб
защото ми показваш някакъв призрак
а аз искам инак.

Ще те сменявам, да знаеш
какво поръчах, не помниш ли
не съм почнала да забравям.

Да премета себе си казваш
и да внимавам
да не забравя пътеката
там има дупчица малка
там се е свряла, скрила
моята " черна, гадна другарка"!

Дълбоко е скрита
като лоша къртица, да рови
да прави тунели, човърка
изравя боклук от банели.

И като се наклепа достатъчно
става и скача преди мен
и аз виждам нея и се рея!

Добре де опитвам
боклук да изритвам
ще го сложа в чувала
връзвам със връв на забрава
не отминах и дупката
там беше завряна
и ако се постарая сега ще я няма.

Днес гледам себе си
от време на време наднича, онази
и ми се врича, пронизва ме
аз нежно забърсвам огледалото
и виждам малка усмивка
ОТ ВСЯКЪДЕ!

...

Веселба

И се усмихва
ръкува наред
стиска подред
ще празнува
ходи
напред, назад
танцува
върти се
във кръг
лудува, палува
и свети
като елха
като лампичка
звезда от върха.
Мисълта пътува
не е тук
излива се
в пространството
и среща стена
пада във шепа
свита в юмрук
връзва
на възел
и пламък и жар
борба,светлина
сенки от огън
каква" веселба"
изгаря и свети
в кутийка тъга
останала в дъното
пепел,
САМА!

...

СУРВАКАНЕ

Сурва, Сурва
Весела Година!

" На кого му е мръднало по-двама
на кого по-трима!"

И

ДА Хванеш път дълъг.

ДА Намериш гори Тлилейски.

ДА се завъртиш три пъти.

ДА направиш три кълбета.

ДА застанеш на челна стойка.

ДА скочиш на един крак, и да кажеш.

- ДА не ме стига замъгляване!

- ДА не ми става заблуждаване!

- ДА не ми играят гюлетата!

- ДА не ми са локум крачетата!

- ДА не спре да ми пламти сърцето!

- Да не ми е мумия лицето!
/демек да се хилиш/

ДА БЪДЕ !

...