Имам си котка

Въобще не е кротка
вече годините и станаха
пет
а се мята
от сутрин до вечер
като малко коте
навред.

Още очите щом си отвори
нали ме люби
щот си я гушкам
чакам целувка
за добро утро
тя ме ухапва
мисли че е
милувка
и се събуждам
малко със стрес
а тя ме бута
с лапичката да ставам
със котешкия си финес.

Както винаги се дигаме двете
рано, във пет
и започва сутрешният тоалет
може да си сънен
кафе да не си пил
моментално бутончето за водата
би ли открил
защото сме бързи
не става така
ако не го чистиш ти
ще рия с крака.

После докато другите
са още в леглата
намираме боклуче
и си правим фитнес
вдигаме патардия
все едно сме в гората
хвърляме се
за препятствие със хъс
ей тъй на някой върху главата
на този дет си хърка
и за по сигурно будене
му мием косата
после идва на мене се пери
нищо че вън е тъмно
слънчо още спи и се чумери.

По някое време
уж ляга в почивка
но като погледнеш
няма на масата
пъстра покривка
шкафа със кърпите
е отворен
всичко, отвънка
приготвено за
наряден анализ повторен
а тя се прави
че спи дълбоко
само ушите мърда
и ако се скарам
случайно
намигва леко
с прозявка твърда.


Даже в момента
зад мене прибягва
иска да играе
дърпа ме от стола
и по земята полягва.

Това е сега
какво беше преди
пускала е чешмата
от щуреене
си одра козината
зад вратата
и дистанционото не забрави
влизам, а
как този телевизор
се пуска сам
със кики някакво
или мускули корави.

С куки е играла
и разни кълбета
нищо не съм дала
всичко сама си е взела
промушваше се скришом
и сега не си трае
надига се тайно
прави щуротия
ляга някъде
кой беше, познай де
и каде е, открий я.

Такава е моята котка
има и още
но аз не бележа
когато я видя
със нейния порив
забравям всичко
започвам на глас
да се смея.

...

Животът

Е кратък
като миг
кога бях оттатък
вчера качена
извървях
това там нагоре
бях ли там
не разбрах
а днес се спускам
плавно надолу
усещам
нещо е минало
скоро
дали успях
да го хвана
във своите длани
да има вътре
какво да ме храни.
Днес търся
своите грешки
скрити в кесията
вързани с връв
изсипвам в тепсията
и разбърквам
бели и черни
дали е така
или съдба
която не искам
да знам.
Отварям очите
за първия лъч
радостно го посрещам
и за назад не се сещам
вземам от деня
красива усмивка
ако това стане и утре
ще се чувствам
щастливка!

...

Някакви мисли

Злобата убива човека отвътре!

А безразличието убива цялата злоба!

Не хапе а боде скришом!

Правя каквото мога за да живея както си искам!

Данък обществено мнение не плащам!

Обичам рози но садя тръни!

Червея изяжда първо семето в средата и след това излиза!

Моят дом е бардак, но ми харесва!

Приятелите ми са най голямото богатство, след децата!

...

Да докосна

Очите ти
тежат от умора
ще ги отворя
колко са тъмни
моретата пълни
приличат на тях
качих се на лодката
дълбоко се люшкаше
и се пречупи
сбърках пътя си
къде е посоката
потънах
във свят непознат
светни ми
не че в тъмното
няма да мога
аз те усещам
да се лутам
не искам
желая да пусна
което си стискам.
Дори да се сблъскам
със заключена порта
ще влезна при тебе
на сън
без никакъв
звън
да разгледам това
което не виждам
ще приема
твоето черно петно
и ще кажа довиждане.
Преди да изляза
ще ти погаля косите
да полегнат
по леко
да им е меко
на моята длан
колко са рошави
от някакъв дневен
угнетен, страховит
ураган.
Ако дъхът ми усети
че страните
са топли, горещи
ще стане студен
приема топлото
в мен
но станат ли ледени
пламък вълшебен
дава своята сила
дори да загасне
ще стана шушулка
от лед
после дъхът
ще пристъпи
напред
да погледне още веднъж
ще се усмихне навътре
и си ляга във мен
тъмната ръж.
Но усетил
в последният миг
на своите сънища
изтръпнал
той пак поглъща
със въздух
своите друмища
оставя
по устните твои
своя повей
забравен
беше дал всичко
останал бе празен
някак си друг
по бавен
се връща
сякаш бе ходил
във бащина къща
намерил за малко
своя дом
защото си ляга
щастлив, усмирен
вярвайки, ще види
очите ти
ще вземе
капка от тях
ще я сложи
във мен
дори и на сън
може наяве
НЯКОЙ ДЕН!

...

Искам да хвана

Мечтата си
затова я изправих
беше приведена
риеше леко
със поглед земята
бях я натикала
в дупка мухлясала
за нея забравих.
Духът, свит
като топка
изпечена, слепнала
от яркото слънце
ритната в тръните
без капчица милост
дори колкото зрънце
но когато той се събуди
духът
защото е само заспал
недомилван, не ял
започва да търси
своето его, свещ
тръпне от студ
иска нещо горещо
дом
ще живее без стон
намира
от нея извират
линии и вълни
река
защото тя
мечтата
е безкрайна
понякога червена
ярка и светеща
друг път
невидима, гореща
потайна и трайна
ако я хванем!

...

" Плетка "

Нишки
стърчат от всякъде
фитили горят
куки плетка
плетат
ризница някаква
уж беше само жилетка.
Дългите бримки
се спускат
стигат до ноктите
някакви пушеци
се промушват
буйстват нещо
не са от кротките.
Не се вижда
начало
нито край
още няма
стана една.....
като запалена
суха поляна.
Плетка във времето
не разплетена
какво да се хване
и дръпне
от пламтящата прежда
да се разплете, измъкне.
Ще останат огнени
шарки
топлят, горят
за тези които пазят
своята плетка
и я търпят!

...

Плащам за нищо

Като му тръгне на човек не може да се спре. Вчера онова със хигиената, днес интернета. Някой ще каже, майка ти да не те е родила там. Или друг ще изтърси, хората нямат пари за всекидневни нужди ти нета си дириш. Всички са прави. Но все пак имам възможност и си плащам но искам насреща. Та какво стана.
От няколко месеца този нет е ужасен. Дрънкам на телефона. Ту-ту-т .
- Ако ви трябва техническа помощ натиснете едно, за вашата безопасност разговора се записва.Или всички за заети звъннете по- късно. След дълбока конспирация тръгва. Днес как стана. Същия разговор със малка разлика. Нашите служители са там и работят, аха. Две коли и пет човека. Един качен, другите пушат.
Тръгва ама друг път със такава скорост че със синът си говорим само по скайп. Казвам звънете вие да не издивявам. Дрънчат, отсреща - рестартирайте рутера. То това току що е направено.
Дайте тоя телефон бе / набрах/
- Вече дрънча трети път.Вашите хора си врътнаха ключа и изчезнаха сега имам само един келяв скайп , никъде не влизам. И не ми казвайте да рестартирам рутера ами се довлчайате тука и си оправяйте нещата. Само телефон плащам със вашите аварии.
Та излизах, на стълбата са качени. Само един интернет, ама си плащам и си искам насреща!
Вече не знам утре какво ще ми спре . Да си трая чи......

...

" Малко слънчо изпече "

И някой се разсъблече
не можах първо АЗ да изтрая
старото ми омръзна
премених се
дори и да позъзна.
После Амазонка
лека полека
хвърли тясната
грозна жилетка
сега е ярка
красиво, зелено засмяна
като някоя малка
горска поляна.
Гледам нещо
не само жените
си играят на мода
Владо(krizt) с нов костюм
се показва на свода
дава тон във мъжкия стил
приятен на цвят
който сам е скроил.
Да очакваме
със слънчевите лъчи
да има и други
красиви, погледнати
със различни очи
сезон за промяна
старото да се изхвърли
да си облечем
засмяна премяна
не да я търсим
когато я няма!

...

Сърбели ......и нерви

А, не е това за което някое мръсно подсъзнание може да си помисли. Вече ме гони охтиката. Може да съм банална със това че все се оплаква за тази вода, но ето две седмици си играем я на гоненица, я на криеница. Не виждам дупки тъдява от авария, но още щом се излюпя и хоп няма вода. От сутринта до вечерта. Тя и да дойде, ма какво ти налягане бе, оф/ почесвам се/. Не стига до душ слушалката, капи все едно се изпишква малко дете. Дебнем , като куче и котка.Не знам къде да се оплача и дали в това е смисълът, но не се трае. Още ме тресе сметката към петдесет и няколко лева от които една трета за аварии, една част ддс и другото еле съм консумирала аз и семейството ми. Та чакам си в момента, уж ще се къпя! Не знам в кой век съм ама сутринта синът вика.
- Ще излизам, де е пак тази вода? Да бяхме поне в пещера!

...

Заровили

Главите си
в пясъка
къде са им
дните
не бодат ли
хиляди трънчета
или не чувстват
болка в очите.
Изградили
високи дувари
камени блокове
смесени с лед
всеки скача другия
бърза напред
завижда или краде
или не вижда
какво става навред.
Светът се срутва
лека, по лека
а някой си трупа
дали си струва
човешкия дъх
всяка стотинка
изкопана със кръв
като му свърши пътя
тук на земята
дали ще си вземе
камара богатство
която тежи
събрала
изстискани, бедни души.
След време, когато
когато поеме
душата
нека е гола
по своята съвест
защото лошото
не се забравя
но се поправя
а материалното
на пръст си остава!


...

Пролет

Ли почука
днес на вратата
чук-чук
или капчука
който едва не се спука
да бърза и рита
водата от стопеният сняг
да попие в земята
няма как
там и е мястото
ето слънчо
жарко напече
хвърлил зимно елече
хили се даже
а студа се скатал
някъде от страх
скърца със зъби
от яд, но се крие
няма сняг
ужас за него
очите си с кво да умие
езика му вързан
със лъч на кордела
отваря уста
но не може да вие.
Сега когато е топло и влажното
цветята са най важното
игликата нежна
ще чакаме първа
още щом се затопли земята
украсява във жълто
и няколко цвята
после лалетата
в красиви премени
ще ни омайват
да ни видят засмени
а зюмбюлите ароматни
надали глава
"тешкарски" ще се надуват
пръскайки свойта нега
ще викат гръмко
откъсни ни да ни почустваш
ела, ела
нарциси във редички
наредени като камбанки
и птички
ще се поклащат
наляво, надясно
като че пеят
за да ни стане ясно
че Пролетта е дошла!

...

Изгаря

Името
букви не пишат
само пламтят и
въздишат
въртят те на шиш
призрак
изпружи пълнотата си
после се сви
и изчезна
яви се в мъглата си
даже и тя нажежена
се впива във теб
но ти не усещаш
вървиш
търсиш себе си
бъркаш във празното
ръцете като чукани
горещи вече изтляват
малки пламъци само
от запалени свещи
дребни някак си
но думи си нямаш
само въздуха се усеща
където премине
възпламенява.
Ровиш във пепел
още гореща
със жар
която си тлее
липсва ти нещо
но намираш остатъци
във очите събираш
срички запазени
друго си няма
ако ровнеш в дълбокото
рискуваш пожар
затова си в средата
и чакаш
главната буква
на твоето име поне
не в пламъче скришно
а със сърчице от
от целувки
много малко
без нищо излишно!

...

Няколко капчици дъжд

Изтрих замъгления прозорец да видя.......навън. Небето се сърди нещо, дали се е скарало със времето? И заваля, дойдоха при мен няколко капчици.
- Аз не съм дъждовна, детска сълза съм! Паднах в една не погалена ръка. А как стигнах до там ли? Събрах самотата на детското сърце и не излекуваната болка от майчина ласка.
- А мен ме роди изоставен от любов забравен. Избликнах си скришом. Направих си дупчица и изплувах. Със какво ли ще бъде изпълнен моят път?!
-Аз съм майчина, но истинска! Не от онези превзетите. Малко съм смесена. Със трудност потекох. Ние майчините сме рядкост. Просто нямат време за нас. Трупат във себе си затова малко сме тежички. Понякога дори от едно място излиза само една и от бързане ни изпиват с уста!
- Е аз съм на един щастливец! Все още има такива. Искате ли да се смесите със мен? По- голяма съм от вас.Ако дойдете при мен ще забравите от къде сте дошли. Пък и е възможно вече да бъдете като мен. Като станем едно вие просто няма да съществувате! И ще има само сълзи от щастие и радост!
Дръпнах се. Успях ли да уловя тази голямата или побързах да се скрия във себе си.....!
Времето продължава да е лошо. Винаги няколко капчици светят! Дали са сълзи?!

...

Къде са

Звездичките
тъмно е
има облаци
скрити са всичките
но са там
коя ли е моята
затварям очи
тръгва някаква диря
намирам своята.
Невзрачна
прилича на мен
всякакъв блясък
забравен спомен
нещо мъждука
там някъде скрито
чака от мен
да бъде открито.
Покрита със прах
изтривам без страх
започвам веднага
да я подреждам
натикани мисли
желания
аз да нареждам.
На високо
слагам онова
червеното, огнено
пари жестоко
някак си кратко
болезнено, сладко
усещам че съм
жива
макар леко грозновата
сега се чувствам щастливо
красива.
Малко по надоло
поставям синьо
очи на приятелка
само с поглед
усеща душата ми
прошепва, мило
как си днес
позволи да извадя
това което те е свило.
До тях на вълнички
зелени
моята музика
в стихове
като тревички засмени
на пролет
унасям се в нея
почвам си
полет даже си пея
не аз, нещо в мен.
Колко много цветове
ще си сложа
понякога ярки и светли
когато е весело
ако настъпи тъга
млко черни черти
току виж са потекли.
А какъв ли е фона
на мойта звздичка
лилав
смесиха всички
своето АЗ
стана завчас
затварям очи и оглеждам
добре е
вече няма какво да подреждам
само ще я бърша
от горещия пясък
да не загуби
скромния блясък!

...

Празно ми е..........

Не харесвам некролозите. Не желая да се прощавам със никого! Ми така си пише, или подобно. Тези нещица са накачулени по всички спирки. Спирам се и гледам, няма да си затварям очите я. Уж излизам нанякъде за хубаво, а то какво? Починал, починал....няма да броя.
Ето тука колегата Мишо на двадесет и шест. Няма, беше! Пръснахме се в кризата. Чу се бил спасител на морето. За една Коледа го изпратихме.
До него нареден Николайчо, съученика на малкия син. Споменах за катастрофата в един пост.По- важно е балът. Спомних си, той най-високия от всички почти два метра.
До тях пет годишно дете, не го познавам. Но като видях пет и настръхнах.
Тънки са нишките на живота и никой не знае кога ще се скъсат. Но аз не желая да виждам кога са прекъснати, да имам време да заравям надълбоко това къде ми тежи!
Покрай всичкото си спомних и за една колежка, само на двадесет и три. Но нали мюсюлманите не си лепят близките на хартии бях позабравила.

Не обичам некролозите. Когато ги видя ми става празно. Не знам защо!

...

Надбягването

Един си бяга
тъпчи и гази
за власт
а някой се пази
понякога лази
какво е повече
онзи?
Човек е човек
още от клетка
която никой
не вижда
но сам притичва
да стане шебек
който всеки закача
ръчка със пръчка
при някаква болка
само подскача
приритва със крак
и сякаш харесва
не бяга от удара
а тя налага
пак и пак.
Себе си да надбяга
връзвайки страховете
на възел
да премине през
кръстатия пъзел
на своите пътища
да не скача
за златен медал
живота който
не е изиграл
го чака
като горд човек
а не примирен
чакащ милостиня шебек!

...

Криеш

Нещо
върти се
в очите ти
примигваш гордо
горещо
в дъното езеро
извират сълзите ти.
Каво си ти
нещо живо
примирено със болка
от мисъл за грях
и някакъв страх?
Не казваш
водиш борбата си
разкъсваш
душата си
но оцеляваш
бурята си е твоя
още си цяла
дори по голяма
а беше почнала
да се смаляваш.
Дали ще спечелиш
водейки скрито
някак си свита
почвай открито
не искаш
не можеш да рушкаш
за себе си, всичко
ще почакаш
така
ще живейш
за мига.
Добре
спирам да питам
нали знаеш
коя съм

*******
на интуицията разчитам
вярваш че си права
аз съм тук да те бутна
да не затънеш в забрава!

...

Кой е той

Стълб за жица
гореща и тънка
крило на птица
във бурно небе
под което
някой се гуши
планина от сила
която крие
нежно сърце
натикано
в дъното
няма лице
само бърка със пръсти
от там
със тях мие
тъга и сълзи
изтрива
с горещи целувки
и чака нашия
поглед наречен
да бъде обречен.
МЪЖЪТ
Не всичко се вижда
то се усеща
като гореща мъгла
която пада
когато намери
своето място
и там си остава
да слее в забрава
за времето!



Послеслов:
Това стихотворение е написано
специално за всички истински мъже. По
идея на - Владимир Иванов (krizt)
който пожела
Добри думи за мъжете


...

ЖЕНА

Дума
без вътрешност
разпръсната на
прашинки
къде е твоята
същност
как твоята
цялост
надробена на линийки
ще стане
една
да постигне своята
зрялост.
Дали под покрития прах
на своето аз
не тръпне от мраз
на вид е смела
силна и здрава
а всъщност
желае топлина
до забрава.
Какво ще събере
буквите в нещо
да бъде червено
ужасно горещо
Все има нещо!

Ж арава
Е
Н ашата
А рена

Тя не е забранена
ако някой му
пари
ще се разпокъса на
части
ще остане сам
ледена самота
ще се стовари
ще замръзне
и ще се
забрави!


...

Брато

- Слушай сиа. Ша падне една далавера само да си точен. Бегаш на тва място, писал съм че не ти сече пипето. Носиш тва куфарче. Да не вземеш да бараш вътре че ще ни гръмнат като едното нищо. Та докъде бях стигнал, аха. Там на една такава, малко танкерска врата пише адвокат........, даваш без да лафиш. Кът ти дадат листите веднага си довличаш задника при мен, чу ли бе кво си въртиш синджиря на врато. Беси си се после сега ша са работи, ти де. Право в моите ръце това хартийките, аз ще ги дам на брачеда. Той пък си пие уискито със онези дето слагат печатите. Ще ги нацвъкат пак с едно куфарче. Като се върнат от там ошарени ти ги взимаш и заедно с оня балама де го дотътри вчера ги качваш на камиона.
Десет дена сме го майсторили този път, фал никакъв иначе ще фъркат глави. Подплатен е от всякъде. Вътре в дъното със кашони, кой знае какво има в тях. Не ми дреме на ...., аз взимам сухото кво ме е еня.Отвън е като извънземен кораб. Има от всичко. И кокаин, друг какъв беше не ми трябе да помня , избор голям. Пък това златото, направо ще обърне камиона. А, а, мини там се разплати по гишетата че този му е за пръв път и ако го спрат ще направи беля.
"""Хайде хаирлия да е."""
И дано все тъй ни оставят в далаверата. Ама ша плащаме. Толкова години оцеляхме като гледам при тези, все ще е същото. И ако нещо те приклещят куките да знайш че е за пред онея на улицата. Няма страшно и там е уречено и уредено, до три дена!

...

Казват ми

Къщата ти е грозна
няма стил
не е изравнена оградата
влиза кал право
във сградата
бравата ти скърца
непроверена, не смазана
градината е сгазена
храстите са отпред
няма никакъв ред
малките важни
кокичета скрити
как ще бъдат
открити
а цветът отвън
да знаеш
е демоде и грозно
трябва да е помпозно.
Седя две минути
не мога да вляза
във мисъл
сякаш мозъкът ми
се е слисал
дошли в домът ми
на моята маса
дори на мен
да не ми изнася
пак съм в настроение
и търся забавление
аз ги посрещам
като почетни гости
дали искат да ме правят
на проста
но се сещам
думите са без смисъл
при тях
затова замълчах
посрещнах присмеха
със истински смях
останал е поне един
между тях
който ще гледа
солта и филията
която ще сложа
ще си приказваме дълго
без да наложа
дори няма да броим
трохите
това са лъжите
ако можем
ще се погледнем
в очите
ако не ще си шушнем в
тъмата
тя за нас е ясен ден
думите светят, отсреща
и в мен
те ни говорят
и никога нямат какво
да повторят!

...

Причува

Ми се
че някой ме вика
скачам
какво ли ме тика
тръгвам
по дългата диря
без дъх си оставам
но нищо там
не намирам
и спирам.
Много пясък
нажежен под краката
рани се пукат
във болка горяща
за мен непозната
но някой ме търси
усещам шепот
точно под мене
започвам да ровя
потъвам до рамене
във дупка се свирам
ето, най сетне
откривам
някакво кълнче, пъпка
готова да тръгне нагоре
как се извива
аз се изправям
и я поливам
бягам пак по
горещия пясък
с напръстник вода
давам и тласък
в миг се умарям
и падам до нея
и се рея.
Причува ми се
и скачам
знам вече къде е
събирам
моята вода
ще я полея
даже ще и попея.
Унасям се
от умора
изведнъж треперя
цъфнала е вече
съблякла своето
скромно елече
но като погледнах
със поглед събуден
ето, остана учуден
защото е видял
каквото си иска
тя е малкичка още
продължавам да тичам
а водата по мене
тече и се плиска
но остана за нея
моята пъпка
ще я чакам
да цъфне
ще коленича
само за нея
и ще я полея
ще я пипна
някой ден
ако продължавам
ще успея!





...

Имам

Везна
в себе си
не съм я искала
тя се сложи сама
от нищото
сякаш изникнала.
На едната страна
се товарят проблемите
израснали
като гъби отровни
много зловони
и натежават
дъното приближават
аха да преобърнат
легенчето
и се спират в средата
при дунапренчето
меко и чакащо
и усещам другата
страна
закъснялата
но все пак е посмяла
да дойде и да
наклони
към нещо светло
може би малко
но чисто, прекрасно
нищо че чаках
толкова време
ще си я пазя
ще ме води
ще бъде до мене!

...

Какво

Е живота
лед без упора
по който се плъзгаш
за миг
ако нещо пропуснеш
нямаш шанс да се спуснеш
да се върнеш
във същия лик
дали ще се спука
и ще трябва да плуваш
във тъмни и бурни
води
или леко ще литнеш
напред
без да мигнеш
и дупки ще скачаш
дори
безброй пируети
ще те въртят
без да усетиш
забързан
във своя си път
ако в миг се
се забравиш
какво ще добавиш
като паднеш
на тънкото
и се присмеят
на синьото
звънко
кураж
че не си като тях
не избухваш във
плач или смях
когато другите
страдат
вътре в теб
сълзите и усмивките
падат.
Всеки сам прави
леда под краката
как ще стъпи
от него зависи
дали паднал
с очи замразени
или гордо изправен
отворил сърцето
за усмивки големи!

...

" Милостиня "

Ли просиш
по добре си мълчи
свий се в черупката
охлюв
олигави ме
в думи
ползваш отгоре
като някаква чума
без чувства
ще нахраниш
своята гордост
своето АЗ
поставяш от раз.
Какво все подритваш
без да залиташ
защото лазиш
във чуждото
газиш
от какво ще се
пазиш
като уж нищо
нямаш
а току се
се привеждаш
главата си свеждаш
но не от скромност
а някаква сложност
кое как да не бяга
а при теб да залагя.
Гледаш в краката
кого да препънеш
събираш купчинки чужди
и хоп зад вратата
после във дупка
като хлебарка
от там ще излезеш
не с милостиня
а с хилядарка.
Как ми се иска
да смачкам едничка
дали ще е грешка
да се боря за лудо
самичка
ако сме повече
дали ще има охлюви
да лазят, лигавят
и мразят
и такива къде
дигат крак
да ритат
без да питат
след това завличат
чуждото в свое
без много завои
и затварят човешки
животи
като компоти.
Но ако сме се събрали
ще ги чакаме там
със решетки" омайни"
без пътища знайни!
АКО..........................!

...

Защо

Всяка сутрин
когато светне
монитора
има думички тъжни
като че длъжни
като страж
да застанат
и да гледат от там
от къде са излезли
малко разбъркани
доста объркани
въртят и пресичат
някакви точки
блъскат се в плочки
събират се в купове
малко тъмни и тихи
дори за миг да загреят
да станат червени
в хоро наредени
вътре се свиват
в тъга се развиват.
Когато някой
наранява техния дом
тихичко плачат
изписва се стих
техния стон.
Има ли слънце
в тяхното място
ще грейне усмивка
всяка дума ще светне
ще бъде ЩАСТЛИВКА!

...

Днес

Няма никой
на пързалката
защо не съм
онази малката
да се спусна по баира
със дървена шейна
лети напред
не спира.
Деца
къде сте се загубили
НЕ, пред монитора
сте се зачудили
какво оръжие
ви трябва
дали е череп черен
или брадва.
Тук, там
някоя игрица
с градинка малка
и рунтава овчица
но там си има
точно време
влезнете набързо
нов час
нататък вече не ви дреме
дали кротките неща
са бреме?!
Защо
от кръв монитора
почервенява
"убивате, убиват ви"
на ужким
играете с живота
дори това да ви влудява.
Дано за вас
смъртта не е игра
да си остане
във виртуалното
да не допирате
фаталното
да обичате живота
повече в реалното!

Защо е пуста днес
пързалката
пък аз да съм
онази малката.

...

" Петъчна салата "

Необходими продукти:

1. Домати - един брой.
Разнасян от осем до десет часа, от тази сергия на онази сергия! Точно петдневен. Примрял от нетърпение да влезе в салатата. Със чуден червен цвят, непознат досега.
2.Краставица - един брой. Не много тънка. Малко ръбата. Улава, да не усеща какво я чака, че ще се изухли и ще избяга.
3.Стрък магданоз със дъх на цветя. Нарязан на ситно да не остава между зъбите.
4.Глава стар лук. На пюре или накълцан, зависи от настроението и движенията. Ако има и музика може и на прах.
5.Пиперка - сладка или лютива.
Ако се консумира през деня - сладка. През нощта - лютива.
Разбърква се със сол от целувки и олио от милувки, на вкус!
И да се докара до върха може да се настърже някоя бяла вана.
Ако остане време.
Това бутилка вино, запалени свещи, червена роза по желание и ....

Начин на приготвяне:
Осемчасово търпение и нажежаване до червено. Приемлив час от седемнайсет и трийсет до събота сутринта. Да се внимава със "солта" и "олиото", може да се стигне до неделя! :)

Приятен апетит със усмивка!

...

Изкачването

Открадна го. Трудно беше, но стана. Това семе падна във съседната градина. Още на дървото блестеше някак си омайно. Беше особено, извън плода. Той един исъхнал, а семето златно. Току се отрони и се приплъзна на земята. С това сърши и се забрави приятелството което имаше със съседа, от дете.
А под дървото имаше масичка със столчета. Толкова години си споделяха и малки и големи неща. В миг всичко се изпари. Прескочи оградата както винаги е правил, но този път с умисъл!
Беше взел и кафенце и сладки. Пак бяха на тази маса и се смееха. Но едно му око гледаше в земята точно до обувката, там си святкаше онова някак си примамливо. Като стана липсваше нещо но никой не обърна внимание.
Дойде пролетта. Тя завари една запустяла градина. Към нея никой не гледаше! А в другата като магия, цяло дърво. На вид нищо особено, но ако се загледаш нагоре се виждаше златен плод.
Имаше и други но човекът който беше отдолу не ги забелязваше. Имаше очи само за върха. Да го стигне и да го откъсне това. Ако го посее дали няма да изникнат златни дървета, щом от едно семе има това. Тръгна хипнотизирано нагоре и потъна във " златни мечти". Там имаше златна къща. Пред нея беше спряла златна кола. В градината от златния фонтан шуртеше .... И тря я я я с почуства земята. Кога беше стъпил на клон изгнил, не златен не усети. Нямаше нищо, само мрак. И се досети за приятеля си, извика и се загуби!
- Аз кой съм? Колко цветя и кой ми държи ръката?! Искам вода.
Една чаша бавно и внимателно се допря до устните му. Легна и се унесе ....

...

Кой е ПО

Човек
дали е такъв
или само облик
от лъскави думи
незначещи нищо
като празен пакет
с красив етикет
който копуваш
и те бутат напред
да платиш
a ти колко
струваш
дори не си забелязан
вечно ръчкаш
със лакти
иначе достъп
ще бъде отказан.
Фасади
какво има зад тях
статуи
къде са очите
понякога
две дупки празни
навсякъде пръскат
тръпки омразни
защото идват отвътре
те нямат сърце
а само лице.
Кой е човек
който е лек
от думи безкрайни
мълчи си потайно
и само наглежда
къде трябва Надежда
която със Вяра раздава
или по скоро
повдига духа
на изпаднал в беда
и цялата своя Любов
във живота
на всички ей тъй
подарява!

...

Утро е

Ноща се отпусна
пълна със своите
тайни
просмукана с пътеки
тихички,криволичешти
и незнайни
какво взе
със себе си
колко незбъднати
защото са грешни
или изтъркани
в збравата
на два камъка
въртяни около
себе си
разпиляли своите
чувства остъргани.
Дали между тях
е паднало семе
или остана
да дреме
до другия здрач
ще се гъне
опъва и вие
във плач
може би ще се
опита да надигне
главица
ще попие
от нежна ръка
капка росица
ако тя се протегне
и няма да легне
под тежкия"меч"
на ноща
кълнче е още
трябва му нежност
с малка устичка
дъх ще поеме
от бурята на тъмата
ще изтръгне свойта
позлата
готово за светлина
от клечка кибрит
на слънце от сърце
на Любов!
Утро е!

...