Образи

Вземи си всичките
Любови
наредени на закачалките
изкърти ги с пантите
на вратата
която ще затвориш
не се обръщай на завоя
за още
непознатият ти образ
пътят е забравил
само празният ти поглед
да полази
шие ириси и ги заглажда
различно ги обличаш
непознат пристига
да обича
прозира твойта кожа
мила
отвътре бяла, разтегната
и гнила

ще избия всичките пирони
за Любови
и тез които сутрин бягат
вратата да отронят
вечер се завръщат изгладнели
забиват се и пият мен
точката си целят
дупките заливам с маска
белезите с окраска
ще израстна с цветната
покривка
на нея никога не ще търпя
пробивка.

Публикувано от Румяна Попова