от думите въздишки
да излъчват топлина
очите впиваш
сякаш са различни
на глътки гълташ
жаден за нега
не ги докосваш
галиш ги с поглед
това ти стига
да храни мисълта
а те умират
изхвърлени след прочит
били са вчера
други са сега
нима не знаеш
че всичките са равни
излезли от някакви недра
да няма думи
чувства да изравнят
а всички те
да идват след това.
0 коментара:
Публикуване на коментар