Съдници,
на новите си дрехи аз неща.
Голотата веч е тъй излишно.
По скоро, рана в кръвта.
Сянка намираща се в нищото.
Така ще ме намират егоист.
Да скривам мойто.
Накичена с чуждото в ръката си.
Очите ще са написани на лист.
Да искат затворени, вратата си.
Така сама ще си обърна гръб.
Напред ще искам, с полъха по кожата.
Когато дрехите са истински.
Дотогава с маската в ложата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар