пожълтели от своите пътища
капките от горе, не спират
те пък са сълзи
или остарялото се изхвърля
и умира
като изгоряло
несбъднато, ненужно
но сякаш ни е мъчно
и малко тъжно
все тъжим за назад
а за напред
затваряме очи
и плачем скришом
за сенки в жълто
напред са някакви лъчи
дори сега да зафучат фортуни
изпадаме в преспи
и някак ни остава
малко страх
дори не изриваме
да минем
камо ли да мислим
какво ли нещо се е свило
някъде под тях
и се тресем от студ
без да потърсим
нашето малко слънце
вътре
то винаги си грее
някъде от тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар