Следколедни дреболийки

Винаги съм заобикаляла празниците. Все ми се струваше, че някак си другите дни са като сирачета. Обаче тази Коледа ме грабна. Преди години, когато бях млада./ не съм станала баба още/ Толкова се измарях от шетня, че вечерта не ми се искаше нищо. С времето полека, лека започнах да купувам всичко от магазините.
Тази година ме прихвана и и се разшетах като млада булка/ друг път/. Правих тиквеник. Скопосах го след толкова години. А принцесата на големия, направи баклава. Мисля да меся. Защо казвам така. Пиша на тетрадката в пет и тридест сутринта на двадесет и четвърти. Не знам от коя година не съм месила та ще видя следобед какво ще измъдря. Оф извинете, забъркам да втаса. Имам и един куп картофи за пържене а и снощи завих постни сърми. Не че нещо, все пак малка традиция. Иначе у дома никой не спазва Коледни пости.
Чела съм някъде и мисля че е вярно.' Не е важно какво влиза през устата, а какво излиза от нея.'
До последно си мислех, че ще карам празниците с минималните финанси които имах. Не се ядосах, за първи път. Не знам защо.
Друг път ще видя да не мисля даже. В последния момент всичко се оправи. И както се очерта, всички сме здрави на този Празник. Не на сто де, но сме на крака. Сега очакваме Новата Година
Честито Рождество Христово или Коледа на всички!