Лудост

И'згони всичките ми образи
до празно и без остатък
останалата ми обратна периферия
все твоя си нагажда
дори като светлинна точка
на заспалият изгрев
неопределен
часовете
застинали и изплуващи
на дъното на кафето
по два
правят сламена колиба
палят и заминават
пламтя за миг
и пак ги чакам
като луд, въздушен замък
да горя в него
до забрава.