тъй бясно
с остарелите си гънки
неразбиращи стремежи
изгнила стълбица се ежи
стъпалото пропада
не те чака
нима ще те повдигне някой
повдигнеш ли се, герой си
стихове и оди
с гнус да те погалят
спри да туптиш
сложи доспехи
противочувствени и хладни
дори да жалиш
искрата ще угасне
да не се опариш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар