да не пускам
леко поглеждам
спусъка стискам
наоколо тишината пробягала
разхлопва оръжие
два патрона последни
в предпазител
вместо въздуха празен
назад се обръщат
не стрелят на халост
всичко в кръпки превръщат
после пак в начало да пазя
със закърпен каиш и изтъркана сабя
гоня там със замах тишината
пазя малкия връх в синевата
а в него два образа цели
това ми остава
мечти не видели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар