Разбърках сянката да каже.Какво видя, когато спях.
Ако излъже, ще я накажа.
Сенките не лягат.
Тя се сви на кикирида, не била кудож.
И нямала да вади нощни ризи,
Нито пък някой захвърлен в съня
бунтарски нож.
Нито ще развява размигващи клепачи.
Потънали в някой друг завет.
Даже кърпички е скрила, от очите.
Те не плачат.
Там се е наврял комар, със съклет.
Краката някак си приритвали.
Какво пък, студена е нощта.
Не може да са пътища излитнали.
На тях не никнат ей така крила.
Най- малко ще се раздрънка.
Дали в ляво тупа и накъде.
Дали Оная цял нощ е кърпила.
И като светне, ще сложи другото лице.
Няма коментари:
Публикуване на коментар