И някак бурите не са ми свидни.
Сняг защо ли да го има по дървета, сърца и по години.
А лед за равновесия не става.
Кънки не карам.
Не ходя боса.
Лятото горещо ме изпраща.
В друг пейзаж.
Гълтам въздухът му прашен.
Не ми се мисли за обрат.
Не искат да текат.
Водопада на живота ми е страшен.
Цветята временни с пролетната младост.
Плодът изяден в есенната старост.
Любовна сладост някак си загубвам.
В сърцето на объркана снежика, влюбена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар