Конче

Може ли да устои човек на глътка чист и нежен аромат.
Макар и лекичко измислен.
Или намислен да ухае някъде отпред.
Отзад вонята си отива.
Гол, измит и свестен да продължи.
Макар и бос в пътеката си дива.
В далечината няма никакъв дувар.
И ни една греда в очите му големи.
Колиба стара, вратата без шамар.
Нарът е постлан със звезди зелени.
Чака пътници някак без товар.
Заселници без час и време.
Копита чукат в камък без катинар.
Конче носи невидими самари.
Какво ли има в неговия дар.
И кой ще иска с него да се пари.