С наметало от южняка нов, ще се завия.
Все ще има пъпка да разцъфне.
В кората нащърбена и гнила.
Идвам с първата иглика, като нов.
Със стар завет, да вържем плод.
На нащо изкривено рамо.
Има сила за мъничка любов.
Дори като ни опадат пак листата.
И капките ни стигнат до брадата.
Висулки ледени да ни раняват като в зима.
Вътре мила, пролет винаги ще има.
Красиво е...
ОтговорИзтриванеБлагодаря :)
Изтриване