Неделно

Вънка вятър леко си подухва.
Но в главата ми гюлетата не чуха.
Младите са още под юргана.
Аз на пръсти, лекичко на компа.
Да не вдигам олелия с тенджерите до тавана.
То пък в мене триста домакини.
Да се чудиш, таз панелка как не избяга.
Кухнята от набези готварски не се срина.
Но пък трябва да се плюска.
И никой умник печката не целува.
Камо ли с обяди и вечери да я схруска.
А и аз кат се наканя да почовъркам с черпак.
Току ме видиш на компа за капак.
Инак чистя, не че имаме бацили.
Ама се грижа повече с машинката.
Троянци страшни и червеите миризливи.
Не ме е гнус да търкам санитара.
И страх си нямам в екшъна куршумен с товара.
И сега когато всички се дремосват
Аз вместо на фентази да се халосвам.
Ще вапсам леща за шестима.
Я съм админ на кухнята.
А печката ме вика да заминаааааааааааааааааааа.