Пълна луна

Пак изгря пълна и безразсъдна.
Вълчицата от вътре, вие.
Да ходи на война.
Премахнала синджири тежки.
Изплетени, от думите човешки.
Тя животно, лудо.
Без свян, без срам.
И без маски с грешки.
Търси стръв червена.
Любов ли е стръвта?!
Нощта е променена.
Изравят се дълбоки тайни.
Пътека стръмна, потънала в незнайно.
Пак изгря пълна и безразсъдна.
Вълчицата от вътре, вие.
Нечие сърце, ще пие!