За сетен път

Мислех
Любовта е някакво дърво.
С усилие да се изкача,
и да откъсна.
Отзад в сянката седеше.
Ту листо, ту пъпка.
Много малка и невръстна.
Вятърът усетил правила.
План или някаква подреба.
Връхлиташе от някаква страна.
Изсъхналите клони да разрежда.
Сърцето с малки жилки от надежда.
Си лягаше в зимата да спи.
Сърдеше се.
Вече ще ръмжи.
За сетен път отново го подвеждах.