Еньовден

Снощи сън не мъ излови, да одя за билки и утрови. Най- вечи утрови. 

Преди да фана сокака за растите, решиф да убера един берекет. Нал днес така са прай.

Е па не ми влеза в зелената кратуна дал за дрънкане или за одене пу пресата и у нас.

Та ша са омешам малку кат маймуна пред месарница.

Набързу у тъмнуту си нафащах секса у модата  и смотулевих дернека на кака ти Марийка и буля ти Сийка и бум в чувала. Нямаши наокулу ни дзверУве, ни елФи, ни кризТове да ма следят.

Тва утровите са важну нещу.

Сига са търси, утрова за стандарт. 

Никой нишя еднакви любови. Да ни думами за стандарта на китките. А си разумейти. Дувтасва ергеня и мъкни алена китка. - Укичи са ма, я те любя. - Нища бре, ни е пу стандарт. Дребна е. Къса е дръжката. Листата ни са иднакви. Цвита ни е нибесну-ален.

Или иднакви примени.

Вечер кат са целуват, ергеня пипва тантелата. Ма мълчешката. И на другию ден са хили кат ряпа. Ми аку са стандарт, малиии. Що кобилци ша гу опукат.

Посли са търси билка - мълчанка. Пиши са на гаванката сол и глей сеира. 

Свърши ми и трошивятъра. Циклончето, бе. То  за друсане на заспали мисли.

И аку онези сапунци и капуци не са си пуснали отхода ша мина през извура. После тука ша падат  здрави камъни. Не някуй уфтящ и мулясал пън.

Айде, честити ви Еньовден!

И на малкия син Енчо, също!