Не знам, дали да тръгна или да остана.
В този сляп кошмар, живот.
И ако днес, съм била в премяна.
То утре сляпо, без пилот.
Не знам, дали да гледам изгрева си днешен.
Щом утре ме приема с тъма.
Бода пътеките си грешни.
И не намирам мойта синева.
Не знам да. дишам или да не дишам.
Дъха на приятел, той е враг.
До вчера, толкова възвишен.
Днес забравил де е моят праг.
Не знам, къде се крие моята надежда.
Но всеки ден се вдигам с крила.
Понякога са леко белоснежни.
Но огъня ги чака, за дъга.
Не знам, дори и как се казвам.
Дали не съм портрет от някоя стена.
Дали не съм, камшика от наказани.
Но се намирам, тука да стоя.
В този сляп кошмар, живот.
И ако днес, съм била в премяна.
То утре сляпо, без пилот.
Не знам, дали да гледам изгрева си днешен.
Щом утре ме приема с тъма.
Бода пътеките си грешни.
И не намирам мойта синева.
Не знам да. дишам или да не дишам.
Дъха на приятел, той е враг.
До вчера, толкова възвишен.
Днес забравил де е моят праг.
Не знам, къде се крие моята надежда.
Но всеки ден се вдигам с крила.
Понякога са леко белоснежни.
Но огъня ги чака, за дъга.
Не знам, дори и как се казвам.
Дали не съм портрет от някоя стена.
Дали не съм, камшика от наказани.
Но се намирам, тука да стоя.
Намериш ли веднъж "не знам"
ОтговорИзтриване(лишено от въпроси и от погледи),
във тъмното се виждаш сам
и гол (както когато си се родил).
Тогава ти започваш отначало -
начало на отнемане на "не"!
И съдник става твоето огледало,
а инструментът - твоите ръце!
На другите ще даваш части "себе си"
(от другите ще чакаш ветрове -
дали ще те разпръснат те по пътя си
пак времето това ще отнесе).
Знай - сянка има само в слънчево!
(не знай - дали си сянка или слънце)
Нали ще се разтвори слънцето.
ИзтриванеА вътре сянката ще разбере.
Да изкара зрънцето.
А може би, утре ще расте.