Нощен страж

Кой е моят нощен страж, в тази тъмна вечер.
И голият чаршаф усетих дъх на роза.
Почерняла в цветните тапети.
А възглавницата тихо шушне.
Кой го пусна?
Погали мойте вежди,  с алена целувка.
Бръчката подскочи.
Що ли ме прескочи?
И на устните се спря.
Накъде сега, накъде сега!
Утрото ми гука.
Тихо мила, ще му видим очите на капчука.
Светлина проблесна до към левия етаж.
Но изчезна , моят нощен страж.
Ех на таз ръждясала пружина , няма  тъмнина.
Не бих ли искала  по нощи да замина.
Преструвайки се на заспалата ела.
Тихи стъпки в мене да преминат.
И стражът  с ехото, елаааа, елаааа.