Днес щеше да ми лопа ченето пак. Аре, викам си, да не съм аз най- събудената пък. Що ще хукам, като и я с патерица ходя. Така да се каже. То па ще вземе да вдене някой. А и глеам цяла сюрия седи и чака пред блога сал за пръчка.
От пусто в празно. Начесване на крастата, така да се каже. И не дай си боже някой да го вземе за лична обида. А в блога сякаш си длъжен да ги галиш с клавиш ( ..........)
Ще рече. Свивай си сърмите и камшика.
Аз по цял ден само сърми правя. С панделка.Обичам кулинарията до гроб и съм заръчала да ма фъргат със зелев лист. Инак никакво погребение. Ще се съживя да ги тормозя. Ма това по икиндия.
Сега за ченето и клавишите дето ми останаха подлъгани за тръшкането на камъни и дърве из нета.
Викам ще взема да уцеля някой невинен. Току взел да бере душа. Ма и аз бях тъйй ей.
Влезнах си аз из нета и все сърца ми се привиждаха от начало. Ма само докато не излезе някой с прашка да ме цели, видите ли. Не съм била на мястото си.
Както се кьорите не само не съм мръднала, но и дрънкам като развалено мандало.
Може да се каже, че ми дойде и малко акъл ха ха ха. Все не ми достига. Ходя да го търся на баба с фенеря из фантазиите си и един куп полудели музи дето не знаят кво правят. Ужас.
Та с тоз акъл реших ( аман от нета бе, сече и ми разсейва речта :) да не дърпам...... за опашката.
Засега :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар