Дългият път на стръвта

Помислих, че гърбът ми  е чета.
И изхвърлих камбанката в кал.
Не дрънчеше.
Помислих, промъкват се леко.
Да не чувствувам в защитата жал.

Обърнах две странни зеници.
А сянката свита седи.
Не казах, прошепна ми тихо.
Празно е!
Напред, отзад е греди.

Опората куца в замяна.
Благодарна, че все пак видя.
Нарами си жалката тайна.
Стопи се и напред отшумя.

пп Блога спира да публикува докато му дойде акъла ( моята) в кратуната.