По ръба на същността

Не знам къде по пътя, човек губи същността. 

От тук, нататък се разтегля кой, как разбира думата човек, защото той не е калъп.  Ако се приеме, че човек се ражда, живее по своя си начин без да нарушава оная невидима точка, която го го кара да върши немислими неща. Може да се каже още, че ако в живота си не е прекършил вятъра и светлината  на никого и не е опасен  за околните, значи все още има човешко в него.

Изхвърлям настрана там дребните неща като кражба, лъжа и други такива, защото все пак живота е по- важен. Ако го няма, няма да има какво да се краде и кой да краде и нито кой да лъже. А и не вярвам някой в живота си да не е направил нещо такова, защото всички ще са наместници на Господ.

Става въпрос за израза " по особено жесток начин. Каквото и да е, не е  заложено в  две микроскопични клетки, които като се смесят ще направят убиец( например).

Или  някой със самолет по асфалта. Какъв да го нарека според вас. Човек, полу или нещото. Но не смятам, че между вързопчетата с бебета  има и такова нещо.

Кой отключва звяра, когато има земя, къща и куп наследници. И току  се изпосъборят роднини. Тези същите, които са тропали по сватби или са плакали по погребения.

Виждали  ли сте децата в детската градина как  се движат и какви изрази на лицата имат.? Техните копия след двайсет  са като лисугери с наведена глава и рядко някоя лъчезарна личност. Вярно, че времената, болестите, това и онова. Но се питам, като излезе Х на улицата знае ли У, какво му е, че да си мерят злобата и така нататък.

Това добрината и нейните сякаш се изсухлят пред очите ни. Дали с това наистина не се придава лошо излъчване на бъдещите? И някъде там по пътя те се заразяват. Само, че някой по- малко, друг повече.  

Така излиза, че и да дадеш всичко от себе си така да се каже, като излязат( децата) по своя път трябва сами да запазят онова което си има дал. Не в пари и имоти. А  онова което си наслагал в клетките, преди да тръне. Безгрижие, усмивка, доброта...

И молбата ти е ( вътре в себе си), да не пада на колене пред  щастието от" смърта", защото вече няма да е " човек".

пп. Не съм обхванала цялата тема от всякъде. Тя е безкрайна и жестока, а аз се надявам човека да си остане човек.