Всеки е извадил дребното си чифте и стреля напосоки. Тоо небето отдавна е празно и остъргано, но току падне някоя гарга(гарван). Ма жив. И почва да грачи.
Гюрултията е голяма. Само може да се разбере, че всеки иска своята бучка сиренце. И не пита, ма де е кравата, кой Господ я гледа и храни, дои и накрая сиренцето.
Тее, тва старите крави ги заклаха на кайма. Вече намирисва на суджуци. И тях кой ядеее. Пак не мога да разбера.
Щото всички постят и вярват в някой спасител. И като им свърши вярата, започват да го чумосват. Сякаш до вчера не са кадели, не са гледали картофи и прасета. И хич, ма хич не са си слагали евро субсидии в джоба.
Те да бяха само картофите и прасетата с мед да им намажеш задниците и у фурната.
Ми свако, како и бако де са в картинката?
Сега очите ми чуват за разни гьолове. Всеки сложил въдицата и вперил погледа и чака. Но не зна е, къв бълък ще му скочи. А тиганите врат та се късат на празна тяга.
Кой казва, че тока бил скъп? Тез тигани да не би да се нагряват с въздух. Може.
Въздушни маси идват от всякъде.
Едната е за ниски цени на тока и национализация (тва кво е не знам ;) ). Друга с високи пенсии. Трета с мноого работни места. Четвърта с чистак безплатно здраве.
Само, че се омесват с камъни, псувни, палки и светкавици по разни кратуни. Размиват се и пак се показват.
Та гадая. Това истина ли е, или лъжа?!
И не знам аз от кои съм. Нямам чифте. Не съм остъргвала небето. Сиренце ми се намира, ма нямам крава да си я доя. Аааа, не мога да грача. И спасител нямам.
Инак, нямаше да съм в панелка в махалата с педесет и три процента инвалидност ( сия, няма да си цитирам съчмите).
Нямам прасе(та). Само котка.
На гьол не ходя. Едно, че не го умея и се плаща. И друго, че всички гьолове са частна собственост.
От въздушни маси се схващам. Вече двайсе и косур години имам шипове няма ви казвам накъде.
Истина ви казвам,объркана работа.
Мисля, че От бъркването с мерак, чирак, камък, приказка, гюрултия няма да стане.
Как ли? Има толкова умни кратуни, които се скатват!
Няма коментари:
Публикуване на коментар