Нагоре

Не искам да се свивам,
в тъмното при сенките.
Когато има светлина в тунела.
Дори да е сама.
Дори да е намислена.
За да изляза в някой ручей.
При цветята.
Не змия да ме полазва.
В каторга, под земята.
Прокъсана е, клетницата моя.
Душата.
Все нагоре да излита..
В небето, толкова високо.
Да изгаря,пада и да се връща.
За глътка светъл въздух, да въздиша.