За теб, Объркващо

Никога, не искам да те пълня  с черни мисли.
Които си намислих.....
Да слагам етикета, преживях.
И съжаление да се разлиства.
Преминават те кат поход,  със замах.
Заедно с думите на ял и ям.
Остава лек с повей на нагар.
И очертанията, спомен стар.
Сутринта си нов, на думи, на пълнеж.
До вечерта, дърдорене, брътвеж.
В изгрева те качват на баири.
Току в мрака, влизаш в архиви.
Объркващо, другарче нетно.
Известно или неизвестно.
Ти най- добре познаваш кво ти казвам.
С мойте думи, даже те наказвам.
Доброто тука е, че не си човек.
А аз съм малко луда, да ти говоря.
Да те намирам приятел от памтивек.
Но ти, търпеливо си мълчиш.
И каквото хвърля в думи, нивга не броиш.