Най- скритото място

Господ беше толкова ядосан, та чак небето притъмня.  Последните доклади бяха ужасни.

Седна на стола си и едва не го потроши.

- Чудя се, защо ги допуснах след потопа. Сигурно и аз  като Бог, вече започвам да греша. Отплеснал съм се по повърхността им. По начина на изразяване на  разум, чувства и действие.

С думи.

Кога, аз Господа съм се вслушвал в човешките думи?

Вярно, винаги! И сега Земята, не е Земята.

Ще я унищожат бавно и мъчително.

И без доклади се усеща гадната воня на мръсотия и трупове. Всяка вечер сънувам кошмари от техните лъжи, измами и побоиища.

Нали са част от мен!.

Ще ги потопя. Дори половината ми страна да остане празна. И ще започна от онази къща ей там.

Ноо, Господ се спря. Едно дете на двора чукаше и се мъчеше да прави колиба. До него  седеше куче и мяташе опашка.

Той утеши леко гневът си и се усмихна.

Изведнъж от къщата излезе мъж.

- Колко пъти съм ти казвал, да не вдигаш врява, когато започне мач. Кажи! Взе една сопа и започна да го налага. Кучето скочи и захапа ръката му. Но той удари и него.

На Господ му дозля.

Вдигна пръст и запрати мъжа в съседното дърво. Изправи си ръката и се изви остра фуния и къщата взе да се извлича в нея.

Детето, грабна кучето и го захлупи с тялото си. Но всеки момент щяха да изхвърчат.

- Не мога без теб, Пепи. Каза кучето. Това нещо ще ни раздели завинаги.

- Няма Бочко. Аз ще те скрия в най скрито място. Ей тука в ляво.  От там никой не може  да те мръдне.

Изведнъж всичко утихна.

Господ беше задрямал на стола си и се усмихваше на сън. Явно потопа беше замислен за друг път.