Чаша кафе

В пет изпих си чашата с кафе.
В тъмното вървяха силуети.
Сама си бях с масата от вчера.
Неизядените стъпки в дървета.

Мислите подскачаха безспир.
Къпани в кафяно огледало.
Да си гледам, викам в тоя панаир.
Назад, напред и малко на обратно.

А чашата студено си мълчи.
Неусетно бута гадната утайка.
Току с стряскам, ръка да издрънчи.
Последна глътка  и мисъл запетайка.