Някъде във времето

Остана ли  на някой да продумаш здрасти?
Да седнете, така на по кафе.
Роботи някакви, минават ефикасно.
А поглед нямат, греда и две ръце.
Остана  ли някой да почука?
Да провери дали не си на оня свят.
А може би в някаква пролука.
За заем ставаш, щото си богат.
Остана ли приятел да усети?
Дали кървиш или цъфваш след беда.
По телефона, някъде по нета.
А вие си живеете в града.
Остана ли ти време да се влюбиш?
След грешки, часове и нищета.
Любовта, почака ли да усетиш?
Тъй както ще усетиш и смъртта!