Аз робота

Не обичам, лъжите да ме галят с голите си пръсти.
Да замръзвам в очите.
Усещам истината зад вратата.
Но не влиза.
От уплаха?
От ярост.
Гняв, че не поддържам.
Започвам да мълча.
Далии, това ще е лъжа?
Безразличие.
Безличие.
Като в стадо.
Сам и оцеляваш.
Загубил, доста младо.
Сега така.
Под наклона си вървя.
А те са цъфнали, като дървета.
Като лалета.
Като захарчето,  в кафето.
И аз роботът, само си говоря.
Не обичам, лъжите да ме галят....