Мълчанието на реда

И днеска, влезнах си в блога.
Да забуча, някой ред.
Душата рече.-
- От колко време казах, че не мога.
Да  те превръщам в рима и куплет.
Не може, да ме чопкаш с клизма.
Не ми завирай в челото ченгел.
Не усещаш ли! Не тропа.
Ни  проза, нито рима.
Ти тътриш, да извадиш ред.
Дории, да ни се люшка дарба.
В момента явно, надълбоко спи.
Зад някаква си тайна барикада.
Кога ще се събуди, да я бутне.
Не знаеш? И аз не знам.
А и тя мълчи.