Петък е

Преди няколко години, петъка за мен беше нещоо, като свещено местоположение. Като стигнеш до него, начи вече си постигнал някакво равноденствие. 

Ку щете на съчмите. На ония дето ми лазят. На тез дето ме командват от горе. Тва е малко двузначно.

Ноо все пак идваше събота и неделя. Въпреки малките деца.   Вселенския труд, който като черна дупка никога не свършва. Бях доволна.

Сега живота рече, всичко да ми е събота и неделя. Да ми е равно. Да си стоя у дома. И да забравям често, кой ден от седмицата сме.

Нещо като тенджера под налягане. Обаче не  е сложена на котлона. Инак би избухнала напразно. И нямаше да има с кво да нахрани безцелното си време.

Освен да ви дразни с драсканиците си в блога. Щото имаа многооо време. Но и това омръзва.

Или някой серсем статус у фейса и да яде конско.

Но знаете, че конско на живо си  е друго. Нали :D

Липсва ми. И оная последната пряка началничка. Тя ми казваше да не мърдам една маса, че не съм си я взела от къщи. А аз исках само да не стоя на течение. Да не ставам шибана камила.

Спор няма, кво е ставало с моята голяма уста :D

Бях черната овца.

И по назад искам. Ма не може!

Радвайте се, ако сте на работа. Ако можете да защитавате своите позиции. Не, че в къщи нямам такива. Но какво е в къщи. Какво е навън. По добре да не опитвате. Няма връщане назад.

Тогава петъка ще ви е вкусен. Оставам съботата и неделята на вашата фантазия и възможности.

И не мрънкайте, като кажа, че пукам кафе по никое време.

Имам в излишък. И не знам как да го сготвя. Не съм кулинар по природа.

Ако вие сте в момента. Бравус! Дръжте черпака да не пада. Че инак се хрущят доста " отпадъци ".

Честит петък на всички кулинари в живота!