Ай сия чалгата ний крива

Сигурно ще е така. Няма друг начин!  И тука е място да призная нещо. 

Навремето мойто поколение се поквари от сръбска музика. От всяка гаванка, паланка, прозорец и колиба все това. От закуска, вечеря и до повръщане.

Само дето аз нещо не си падах по нея, магарица  недна. И по чалга не си  падам. Това не значи, че съм светица и хората като ме видят се кръстят.

Не си падам стадно, просто.

Като се замисля, нямах време за много музика. Моето време не измина да ходя и да си търся нивите. Пък моето семейство е бедно. Въпреки това, уважавам живота.

И точно на това се помъчих да възпитавам децата си.

 Когато бях на осемдесет живота  беше някаква  ценност. И тая сръбска музика не  успя да хвърля деца често по улиците и казаните. По домовете. Нямаше толкова наркомани. Изоставени души. Пак имаше къси поли. Но това  не значи, че си проститутка. 

Още  по свекървено време минижупа и голите крака са били на мода. Това ли прави характера!

Може, що да не може!

И тогава се опитваха да изкарват модата виновна. Аз бях малка. Но си спомням, че в техникума на сестра ми удряха печати на бедрата на ученички с къси  престилки.

Точно на осемнадесет чух за първи път за изхвърлено бебе в казан за боклук. Не знам коя музика беше виновна. Ние на дискотека  не слушахме сръбско. Не знам и коя мода. Щото тогава не беше модата на късото. Тъкмо навлизаше тая на панталоните и дънките.

Всички бяхме много разстроени.

А днес мине, не мине месец и току... чалгата крива за децата НИ. И всичко около члгата. Мода, силикон...

Между другото и Куин беше на мода..