Буркани

Преди малко ходих на магазина. За някои това вече е факт, щото  са видели дъгата. Но не беше само тя. Винаги минавам покрай  казаните за боклук. И за наша гордост, те винаги са опразнени. Въпрекито около тях. Което ако си затвориш очите и не мислиш за мини. Си е добре. Все още има къде да се стъпва, щото са на камари. По кюшета. Под дървета и до стени.

Та вървя си покрай казана. И както винаги гледам в краката си. За мини :D

И хоп една черна торба. Чиста и неопетнена. Сякаш е чакала мен. За беля. Бутнах я зад едни боклуци. По скоро,  стари тетрадки за ученици. И отидох до магазина.

На връщане  сложих намереното в торбата, която си бях закупила допълнително. И хоп в къщи. Слагам всичко на масата. А тва на земята. Отварям. Пълно с пари.

Да не мисли някой, че ще ги нося в банка да им слагат данък лихва. Или някой почтен банкер да се раздрънка. И да се разточи шарена опашка пред вратата ми. А аз, зад решетките.

Винаги на такива като мен. От такава черга. Сметките са криви. Мозъчния калкулатор е бутурясан.

Още,  като си дойдох ги бурканизирах. Нямам дюшеци. Нямам сейф. Пък и кой ще  се сети за килера и бурканите. Сложих ги зад лютите чушки на свекървата и седнах да ви показвам една обикновена дъга .

Не става тъка. Както една зимнина. Поне за няколко месеца. 

Уличните кучета са против мен. Мухите са против мен. Котките дето ровят в казаните. Или някоя добра комшийка на терасата. Кудоши.

Има няма трийсе минути и  звънеца. Не  дрънчи, ми приказва. На некъв измислен език. Скоро си го сложих, че някои се правят на улави. Не могат да чукат.

Та звъни се и ставам аз спокойно. Нали съм си Румяна. Кво има страшно. Отварям иии...

Ей тези на вратата.

- Have you seen any dirty money!

Седнах на стола в кухнята. Те ме гледат и аз  ги гледам. Обаче техния поглед е малко по така. Пък и нещо си държаха ръцете на кръста, сякаш ще играят ръченица.

Докато се гледаме като котаци, на вратата пак се позвъня. Не знам как се побраха в библиотеката в хола. Но все едно, че бях сама.

Не е то все едно, амааа. Отварям иии...

Ей тези на вратата.

- CIA was it already here to seek money!

Даже не стигнахме до кухнята. Седнах си на земята в коридора като калинка. А тия надвеси над мен като големи бръмбари с черните си очила. И ахаааа да ме смачкат.

Ахааа. Щото пак се позвъни. Но те се побраха на свекървата в гардероба.

Аз се бях схванала щото се бях изпружила като сапол и станах с малко забавяне. Отварям иии...

Ей тези на вратата.

Ну эти рубли когда-либо видел. Или мы должны принять Калашникова..

Съвсем се ошашавих. Застанах като мумия горе на холската масичка на един крак. Другия го свих на пергел. Свих си ръцете на осморка и започнах. Омммм, омммм.

Докато не звъна пааак. На вратата. И аз едва не се осакатих. да слезна от състоянието си. И от масата. Тия горните се скриха в детската. Като пак не знам как . Отварям вратата иии.

Едни без емблеми. Право в килера. Като заедно с тях с домъкнаха тия от хола. Тия от гардероба на свекървата. И тия от детската.

За моя изненада бурканите от сутринта бяха празни. Огледах всички. И тъкмо се чудех как да се изпаря, че става напечено. Един без емблема рейчи.

- Парите са у нас. Колко му  да се маскират нови капачки. Въпроса е следния. Липсват двайсе пачки. Къде са?!

Аз леко измънках под нос, както си бях смачкана в малкия килер и не можех да дишам. И излезе нещо като хрип.

- Хххвие от хххкои хххсте?

- От ДС.....

пп Превода е шега на Гугле. Но все пак е интересен.