Няколко причини за това, че се топим като нация

Да си кажа, че това е мое мнение. Не съм броила населението. Няма връзка със статисти и техните данни. Но всичко се вижда и с просто око.

А за този пост ме провокира , все по-честото изнасяне на данни, че се губим. До еди кога си.

От разни хора, които са по този проблем. Уж! А ни стресират. Ако имаме това чувство.  С разни числа. Сякаш ние не виждаме. Но, нещо не ни се брои. Точно това.

Първата най-яка причина е, да си търсим виновници.

От тук има две разклонения. Обществена и лична.  Двете с свързани и не могат  една без друга.

За да има деца, трябва да има добра, обществена среда. 

Средства. Образование. Здравеопазване и здравна култура. Безопасен, извън-домашен живот.

Все основни неща. И стигаме до момента, от кого зависи?

От политиците, които си избираме НИЕ.

Безработица. Малък бюджет. Слабо образование. Ниско здравеопазване и здравна култура. Висока престъпност.

Какво зависи от нас, които все пак сме сдъвкали всички  тия валяци. Малцинство сме. Но не се даваме.

Да възпитаваме, че човешкият живот е безценен и неповторим.

Да не упражняваме натиск. Или да даваме прекалена свобода.

Да не внушаваме неща, които са несъвместими с нашия живот и сила.

Да умеем да разговаряме в точния момент. Почти за всичко.

Искам да кажа. Да подготвим децата си морално за живота. Въпреки, че времената се менят, нали.

И тогава може би ще превъзмогнат, че не всичко е пари. Не, че аз съм успяла. Нямам внуци още :) Но съм положила основи. Донякъде. И ще чакам!