Сутрешна роса

Знам, че никога не спрях.
Да бързам.
Щото моят, ще да е броен.
И утре някак си да спре.
Снагата ми във вятър.
Очите, време.
Усмивката  ей там.
В рамка и  пирон.
Какво ли толкоз съм затърсила.
Сал за мене.
Или нагласях тротоарите.
За другите.
Без да се превземам.
Разбира се.
Сега панелите на четири.
Измисляш си!
Виж зад себе си.
Нямаш ни потеря.
Ни сянка.
Ни пантофи.
Боса ходиш, из дома'.
Като една изгубена душа.
О, сутрешна роса.
На мисли.