четвъртък, 7 август 2014 г.

Това, което е тук

Е, верно!
Понякога бия  камбаните.
Но тишината е много голяма.
Че, виждам дъното.
На моята поляна.
С тръните.
Със счупената пейка.
За двама.
Едно пиле пее само'.
Сякаш е в дланта.
Онова в ляво.
Питам го, дали е там.
Не знам- пее.
И продължава да скрибуца.
Днес

пп За онези, които са тук!

Няма коментари:

Публикуване на коментар