Триножник

Подухва, позабравения вятър.
Живота се обажда, не е мит.
Пожълтял есенно, май неприятел.
Презряло грее роза за елит.

А пък чехлите опърпани се ежат.
Напреки мигът е отлетял.
Песъчинки отронено изнежени.
Във водата искат  да заспят.

Малка лодка, пак подхвърля котва.
И потръпва рано сутринта.
Ще започне със студеното, пък квотуй..
И дано я дръпне пролетта.