Цветове

Да знайте, как ми се живей!
С изкривените ми клони.
Звезди затънали в мъгли.
Онези капки, от не отронените.

Корабът ми в ни то бряг.
Без флаг, химера песъчинка.
Вляво скърца котва, враг.
Пътеката, една калинка.

И пак с отворени ресни.
Макар, дълбоко прегорели.
В утрото шептя, тръгни.
Животът, цветове не спрели.