От вътре

Не намирам топлото в прозореца.
И в много застанали очи.
Студено лъха, дори да е затворено.
Дори с катинарите, души.

Тъка  на падащите в зимата.
Ръцете ще са рядкост без една.
Която ще се казва не намираща.
И само нокътя, надежда, настрана.

Когато пък нацъфкат, жарко думите.
Ледът безумно навсякъде ще сей.
Защото думата умира като мумия.
А тва от вътре с чувства си живей.