Да ти се прияде нещо

Много лошо става, когато ми се прияде нещо. Защото е рядко.

Защото, по неведоми пътища не мога да ям какво да е, и търся синоними. И защото аз ям, за да оцелея. Винаги това прияде, ми се струва нещо лигаво. Обаче си  е страшно нещо.

Все едно си един наркоман. Но по-страшно.

Яде ми се торта. Не става. По, по-горните пътища.

Прояжда ми се кавърмичка, цц.  Палачинки също. Не дай Боже в тоя студ сладолед. Пак не става. Пържола в камерата няма. В хладилника картофки. Пак. И оризец

Приличам вече на китайка. Отвсякъде. 

И талията ми стана на китайка. Или на девойка. Тинейджърка, де. 

За нея ми трябват, още няколко месеца  ориз по китайски. Може и по-други източни култури.

Жалкото в случая е че хвърлих целих целия си стар гардероб. Поне да опитам да се вмъкна  в ония тесни дънки за десет минути.

Защото, пак по неведоми пътища тая материя ццц.

Отклоних се от главната тема и цел. Да ти се прияде нещо.

Прияде ми се банани. От тия мога да  изям кило. Но в момента всяко преяждане задейства алармена клапа. Може два, трии.

Но  ако часът е три през нощта. Може да са нула.

Ставам тихичко като призрак. Вземам лапотпа под мишница. И туп в кухнята.

Какво търся? Денонощен с банани.

- Ти луда ли си ма. Не знаеш ли, че това е Лафка. Какви банани, какви пет лева.

Натиснах набързо копчето, защото си помислих, че ще излезе някой крокодил. Пък аз гладна не се бия.

- Тука е аптека, госпожо. Вие  на какъв телефон се обаждате?

Вярно.  Имам три чифта очила. И съм сложила тези с които гледам телевизор, ако гледам. Как изобщо, в тъмното, съм ги намерила, не  знам. Всичко е доста замазано.

Връщам се тихо в хола  за другите. Отварям вратата и падам по корем  до камината. Или малко по- напред. Спънах се на картончето, което не махнах снощи преди лягане.

Докато си дигна сбърканите кокали.

- Какво стана пак, бе?

- Търся си хапче за глава. Пък нямам вода.

Хапчета един куп. А водата в кухнята. Доста добро оправдание за заспали.

Взех всички очила и бум обратно.

Намерих си магазин и то доста наблизо. Навлякох се като за полярния полюс.  И ей ме навънка.

Замръзнах като египетска  мумия или като свекърва на която снахата и прави пържола с гъби.

Пред блока току една палма с банани. Узрели.

Не съм споменала. Но не ме е страх от височини. Въпреки, че начинанието катерене, скоро не съм го практикувала.

Представете си, ония големите чимове с банани които растат по палмите.

Тъкмо докоснах първия банан...

- Нито си маймуна. Нито палмата е твоя. Нито си дала заявка за клон. Да не говорим, че  изобщо нямаш патент за катерене като човек.

Паднах веднага.  И се чудя. Дали съм маймуна или човек!

Защото на друго(и)  място (а) ми казват или доказват обратното.

Върнах се тихо в хола и пак паднах.

- Какво стана пак, бе?

- Човек не може да отиде до тоалетна, без да питаш.