Не казвай, не мога

Понякога изгрява  слънце в смога.
Дори през облаците- грънци.
Нахвърляни в безредията.
Празни
И ей тъка, за кеф.
От простота.
Дори през тях, в малка сущинка.
Наниква нещо.
И в треволяка има нежност.
Кой си ти, па да си роза.
Коя съм аз, че  да съм божур.
Или пък абажур в позлата.
Коприна в два, три ката.
Във всеки келяв труп.
Струи душа.
Ти не знаеш.
Аз не знам.
Надявам се от цветничка басма.
Понякога изгрява слънце в смога.
Не го ли виждаш!
Не го ли виждам !
Не искаш.
Не искам.
Не казвай, не мога.
Аз, казвам не мога.
Понякога