Забравена мъгла

Отворих погледите и останах в пустота.
Минаваха през мен, като среднощен  призрак.
Насядали в моята врата.
И ръбат сянката ми, без да ми я взират.

Пък цветовете сякаш в полуназ.
Дантела в сиво, в сиво и в малко сиво.
Разтягат се край пътя на дъска.
В студа и вятъра, безпътно  се размиват.

И някой сякаш, забравено шепти.
А, аз си мисля, че нещо пак говори.
Навън мъгла и ехото лети.
В мойта тишина, в ъгъл не отворен.