Коледата я няма

Дядо Коледа дремеше, но на лицето една усмивкаааа. Ще рече празника минал.

Нито един елен не е тръгнал точно сега на роднинска сбирка. За да си оправят родовия клон.

Джуджетата побягваха. Спъваха се. Току се чуеше трясък. Но той си спеше.

Планът с три дена напред.

Чашата  с утайка от шоколад, подпряна на мастилницата. Списъкът.....

-  Дядо Коледа, Дядо Коледа!

Чашата с утайка се обърна върху списъка. Масата получи ритник. Мастилницата падна върху кракът на стареца.

Насреща Снежанка. Облечена неглиже.  Със зачервено лице и изцъклени очи. За първи път виждаше косата и такава. Все едно е  тревата преди да стане метла.

Веднага куцукайки, културно обърна гръб. Изобщо не се досети, че можеше да е болна.

Чу се трясък. Само с периферията си  мярна, че е  седнала на пода и се опитва  да каже още нещо.

- Коледата я няма!

Чу се още един трясък. Доста по- силен и по-дълъг.

Джуджетата скочиха пет крачки назад  и седнаха. На тавана зееше дупка. А от палета със стърготини и части за играчки, бавно се показа страшно чудовище. Всички скочиха и вкупом, през тоз и оня се намериха до вратата.

Коя за къде. Не се знае. Врата за страх.

- Къде бе деца? Аз съм Дядо ви Коледа. Имаме проблем. Все едно ние не съществуваме.

Коледата е изчезнала!

Бяха замръзнали всички и въртяха очи.

- Не е време за побъркване. Светът ще се обърка.

Знаете, че е някъде тук.

- Ако беше, щяхме да я подушим.  Надигна се едно слабичко джудже.

- Че ние да не сме кучета.

- Коледен дух се казва бе идиот.

- Ох личи си, че я няма.

Снежанка вече облечена, помагаше на джуджетата да се изправят.

Дядо Коледа, накуцвайки влезе в кабинета си. Опита се да изчисти списъка, но нищо не стана.

Почеса се по брадата.  Махна всичко. Сложи стара, пожълтяла карта и измъкна  от някъде ръждясал компас.

- Дядо Коледа, Дядо Коледа!

Пак беше заспал. От умора. Компаса на ледена шушулка. Коледата я няма.

- Какво има пък сега.

Най-малкото джудже сконфузено стоеше.

- Ъ а, е аа.

- Казвай де!

- Не смея.Защото пак ще кажат, че като съм най-дребен и съм клюкар.

Дядо Коледа никога не гледа лошо...

- Еленът Рудолф... Тайно се разхождал... И  дочул в механата " Хиляда години"... Нещо такова.. "- Аз ще съм Великден ти Коледа "

-На Земята ли!

Дядо Коледа не получи отговор защото чу ехо си.

- Снежанкеее. Искам костюм.

- Ти как си представяш на двайсе и първи и втори да изляза в червено. Намери друг.

Не гледай умно. Ти си такава.

Снежанка също нямаше костюм  за да тръгне преди Коледа. Погледна зелената покривка  на масата. Нави я около себе си като гащеризон. И сега трябваше да яхне елен до земята. Шейната не е готова. И не е за нея работа.

- Аз вече бях там. обърна задница Рудолф.

- Ние сме грипави. Измънкаха  Дашър, Денсър и Пренсър.

- Ох, боли ме копитото.

Едвам, едвам се чу Виксен.

- На нас корема ни скърца. Погледнаха с едното око Купидон, Донър и Блитцен.

- Добре де. Аз ще съм магаре. Не елен. Дигна глава Комета. За Коледата ставам и камила.

Все пак стигнаха до земята. Снежана се промъкна до една къща с простор и дрехи.

Изведнъж  се появи куче. Тя застана в ъгъла. А Комета се беше покрил някъде като ятак.

- Аз съм Снежанка и тези дрехи ми трябват служебно.

- Те всички тъка казват. Знаеш ли вече колко снежанки минаха от тука, мм.

- Но аз мога да говоря с теб.

- То сега всички говорят  с животни. Ама ще те пусна, но без дрехи.

Снежанка изобщо не мислеше да се срамува за втори път. Дори и пред животно. Затова се върна.

Комета гузно се скри при  другите. Джуджетата седнаха да гледат телевизия.

А те двамата с Дядо Коледа седнаха на централното стълбище. По едно усетиха, че е ескалатор и ги носи навън. Все едно вече ги няма.

Изведнъж, се чу гюрултия от към тавана.

- Извиках ви да се разберем. Или ме смятате за най- важен между вас. Или  ще се менкаме.

Ама, вие знаете ли колко хора ни бъркат!