На стената

Мъжът сложил препаската си.

- Де ми  е копието? Отивам на лов.

- Ако ти го намеря, аз ще трябва да ловувам. А ти ще плетеш рогозка.  Ще избръскаш пещерата. Ще намериш..

- Спри, спри...

- Няма! Вчера ти нямаше лъка. И аз загубих време да ти казвам. колко ти е голям разума. Защото лъка ти се  счупи връз един слаб заек, от който аз сготви три. Три манджи.

- Манджи ли? Листа с месо. Трева с месо. И клечки с месо. Ако имаше месо?

- И аз това казвам. Ако имаше? 

Намери си копието. че ще ядеш пясък. И не  клякай до дупката от която влизаме. Защо ..

- Да бе. От която излизаме ли.

- Ахам. Тъкмо ще ти цапна една метла. И ще си намериш копието, зад вратата.

- Няма го там. 

- Ти къде видя врата на дупката бре. И това не си направил.

Отивай с голи ръце.

Мъжа се шмугна, защото пещерата започна да се рони. Главата му да се люлее. А ушите да висват.

Спъна се на пътеката. Удари си носа. Но нали беше на излизане. Стана и тръгна. Защото дупката зееше празна, като ръцете. Пък в краката му стоеше копието.

Повървя малко и хоп сърна. Ухили се, сякаш вижда  три, мирни, чужди жени.

Вече нарамил сърната, гледайки в земята стигна пещерата. Тъкмо да извика. Видя, че цялата  стена до дупката, е ошарена със знаци.

*** + -> () '

- ~` - %

- *** - . - ,,

?-< - $-/

&= - '~~~~

****- (%)

- Алоооо.

От пещерата никой не се показа и мъжът влезе.  Тръшна ядосано сърната, сякаш не е месо. И като буря се понесе навън. Намери жена си заедно с жената от комшийската пещера и се скри зад едно дърво.

( да се пита човек защо  ли  :D )

Двете приказваха за печено месо. А всъщност. С едното око гледаха близкото езеро и си отдъхваха. А  с другото, дърветата. Защото някъде там имаше още един мъж  :D.

Пп Може някой да преведе пещерните знаци. Ако пожелае :D