Къде си летял

Небето е облачно, звездите вечер не светят.
Къде си летял, та удряш всичко в сърцето.
Дали коленичиш, или клатейки удряш перваза.
Търсиш звездите, омръзна им  все да те пазят.

На вънка  е облачно, но слънцето удря в очите.
Гласът побелял, и вие пак към звездите.
Къде си летял, защото те няма в джоба.
Дали все пак цял, животе. Или си тайна прокоба.

Наясно съм, ще ми пробуташ пак птички.
Ще пишеш в мен, че крилата уж са за всички.
Като погледна в стъкло, и без огледало.
Опърпан си ти, а аз съм сдъвкано цяло.

Небето е облачно, и никой не иска да свети.
В мойте ръце, и моите криви пътеки.
Къде си летял, че сякаш аз ще те прося.
Животе незрял, сбръчках се да  те износя.