Шест

Днес блога навършва цели шест години.
Не е голямата работа. Може би затова е личен блог. Той по принцип е роден по средата на юли. Но когато реших, че ще имам такова нещо, блог беше като одисея. Затова хвърлях и трих. Не знаех какво е автор и бях го наклепала с картинки. Чужди разбира се.
Днес два лафа са повече от блог. Или нещо чуждо хвърлено в мрежата.Даже и някой клип.
О има сайтове които са търсени. За нещо си. Да не вадя прашката.
" За всякой влак си има пътници. "
Все още драсвам по някой ред. И все още някой влиза.
Някой. Не някои. Но няма да го закривам.  Изтривам. Най- много да го изоставя, като плашило сред бустан. През зимата. Или да го затворя. Защото все някой ще си копне нещо и ще си сложи печат.
Те такива работи. Няма торта, защото няма какво да се празнува. Само една констатация.
Или драсване. Както го наричам. Когато още беше една малка " Объркваща работа ".