За миг

На кръстопът седи си съдбата.
И чака своя човек.
А той като сянка разплакан.
Седи зад някакъв век.

По пътя върви си и злото.
Рита съдбата с крак.
Рита я там, в кълбото.
В големия. тъмничен мрак.

И к'во на земята остава.
Подигравки, злоба и вик.
Там на дълбоко остава.
Добрината на краткия миг.